Определение № 239 от 08.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 427/2012 г.

Производство по чл. 288 ГПК. С решение от 14.08.2009 година по гр.д. № 648/2007 година на Софийски градски съд е оставено в сила решение № 60 от 04.06.2007 г. по гр.д. № 290/2007 г. на Софийски районен съд, с което е прието, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, сключен на 29.09.1991 г. между В. К. З. и Ю. Д. З. имат и двамата съпрузи; родителските права над роденото на 14.03.1992 г. дете от брака Д. Ю. З. са предоставени за упражняване от майката при определен режим на лични контакти между детето и бащата, който е осъден да заплаща ежемесечна издръжка за непълнолетното дете. Семейното жилище, собственост на трето лице е предоставено за ползване на жената и детето за срок до 15.03.2010 година. Касационна жалба против решението на Софийски градски съд в частта му относно родителските права и семейното жилище е постъпила от Ю. Д. З. от [населено място]. Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи, че обжалваният съдебен акт е постановен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд - не са обсъдени всички представени по делото доказателства, касаещи предоставянето на упражняването на родителските права с оглед интересите на детето. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че касационната жалба е недопустима. Производството по чл. 106, ал. 1 СК (отм.) за определяне кой от родителите да упражнява родителски права над роденото от брака дете е допустимо по отношение на ненавършилите пълнолетие деца. Роденото от брака между страните дете Д. Ю. З. с ЕГН [ЕГН] е навършило пълнолетие на 14.03.2010 г. след постановяване на обжалваното въззивно решение, поради което производството по касационната жалба в тази и част се явява недопустимо. Недопустимо е и производството по касационната жалба срещу въззивното решение в частта му досежно предоставяне ползването на семейното жилище. С обжалваното въззивно решение, ползването на семейното жилище, собственост на трето лице е предоставено при условията на чл. 107, ал. 4 СК (отм.) за определен срок – до 15.03.2010 година, който срок е изтекъл след подаване на касационната жалба, предвид което за касатора липсва интерес от обжалване на решението в тази му част. Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение