Решение № 67 от 8.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 745/2010 г.

Решение № 67 от 8.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 745/2010 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Стойчо Пейчев Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 1120 от 29.11.2010 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 442 от 01.07.2009 г. по гр. дело № 251/2009 г. на Софийския окръжен съд, първи въззивен състав, с което е оставено в сила решение № 90 от 30.05.2008 г. по гр. дело № 107/2007 г. на Самоковския районен съд, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя Ж. П. С. срещу Г. А. К., В. Р. С., Л. В. Р., М. В. К., С. А. П., Е. Н. К., Г. К. К. и М. К. Р. искове за делба на иглолистна гора от 33.001 дка, имот № и иглолистна гора от 50 дка, имот № по картата на землището на [населено място], м. "К." и е признато за установено спрямо страните, че саморъчно завещание от 04.04.2005 г. е неистински частен диспозитивен документ, тъй като не е подписан от лицето, сочено за негов автор, а именно: С. И. К. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като е прието, че изводът на въззивния съд, че текста на завещанието не е автентичен, противоречи на т. 10 от тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по тълк. гр. дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, тъй като не е изслушано заключение на графологическа експертиза по този въпрос. С жалбата се поддържат оплаквания за съществени нарушения на процесуални правила, необоснованост и нарушение на материалния закон с искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. Преди да се произнесе по основателността на касационната жалба, Върховният касационен съд, състав на II г. о. взе предвид следното: И. производство е образувано по обективно и субективно съединени искове за делба на иглолистни гори, описани по-горе, в землището на [населено място], предявени от касатора срещу Г. А. К., В. Р. С., Л. В. Р., М. В. К. /последните две конституирани в хода на делото на мястото на починалата на 16.02.2007 г. ответница Р. А. С./, С. А. П., Е. Н. К., Г. К. К. и М. К. Р.. Ищецът/касатор/ твърди, че по силата на саморъчно завещание от 04.04.2005 г. е наследник на починалата на 11.02.2007 г. С. И. К., а съсобствеността с ответниците върху процесните недвижими имоти е възникнала по наследяване от А. М. К., починал на 19.10.1975 г. Не се спори, че с решения № 06204 от 05.09.2000 г. и № 936 от 15.08.2006 г. поземлената комисия - С. е възстановила на наследниците на А. М. К. правото на собственост върху иглолистните гори по исковата молба. Със саморъчно завещание от 04.04.2005 г. С. И. К. завещала на ищеца /сега касатор/ всичките си движими и недвижими имоти. По делото е представено нотариално заверено ксерокопие от завещанието. В първоинстанционното производство част от ответниците са възразили, че текстът на завещанието не е изпълнен от завещателката и че завещанието не е подписано от нея. По искане на ищеца/сега касатор/ районният съд допуснал графологична експертиза, която да даде заключение дали съдържанието на саморъчното завещание и положения под него подпис изхождат от едно и също лице. С оглед становището на ищеца в заседанието на 27.05.2008 г., който заявил, че не държи на извършването на експертиза, районният съд заличил това доказателствено средство. С решението на първата инстанция е прието, че ищецът /сега касатор/ не е доказал автентичността на оспореното завещание по правилата на чл. 154, ал. 3 ГПК (отм.) и с отделен диспозитив изключил същото от доказателствения материал като неистински документ. По искане на ищеца-въззивник /сега касатор/, окръжният съд назначил графологическа експертиза, която да даде заключение дали подписите за завещател в саморъчното завещание с дата 04.04.2005 г. са положени от С. И. К. Със заключението на вещото лице С. М. И. /л. 30 - 32 от гр. дело № 251/2009 г./ на поставения въпрос е отговорено утвърдително. В т. 5 от заключението експертът посочил, че при сравнителното изследване на подписите със свободните образци от подписите на С. И. К., както и това, че подписите са буквени по транскрипция, дава възможност да бъдат изследвани с ръкописния текст от цялото завещание; между тях са установени съвпадения в обработеността, наклона, свързаността, формата, размера и разтегливостта, както и в структурната сложност, форма, количество и направление на движението при изписване на буквите "С", "И", "К", "а", "к", "л", "н", "о", "я", свързване на буквите "С", "И", "К", "о", "к" и вариантно изпълнение с наличие на малък наклонен щрих пред буквите "С" и "с". В. съд е приел, че доколкото е установено, че подписът е положен от завещателката, доказването, че ръкописния текст е написан от нея не може да се презумира при оспорване, а подлежи на пълно доказване, каквото обаче ищецът /сега касатор/ не е провел. Посочено е, че на експерта не е поставяна задача да даде заключение дали С. И. К. е изпълнила текста на завещанието, а освен това, заключението на вещото лице относно подписите било основано на свободни образци от подписи на лицето в документи, различни от изследваното завещание. С оглед на това, като е приложил чл. 127, ал. 1 ГПК (отм.), въззивният съд е приел, че текстът на завещанието не е автентичен и съответно, завещателката не е назначила ищеца/касатор/ за свой единствен наследник. Върховният касационен съд, състав на II г. о. намира жалбата срещу въззивното решение за основателна. Когато е била оспорена автентичността на саморъчното завещание /в еднаква степен това се отнася както за авторството на ръкописния текст, така и за авторството на подписа/, заветникът трябва да установи истинността на завещанието, т. е. доказателствената тежест пада върху страната, която го представя, защото този частен документ по смисъла на чл. 144 ГПК (отм.) не носи подписа на страната, която го оспорва. Съдебно-графологическата експертиза е доказателствено средство, което се допуска за проверка на събрано по делото писмено доказателство /в случая изцяло е оспорена истинността на частния диспозитивен документ - твърди се, че завещанието е неавтентично, т. е. че документът е подправен/. В този случай, задачата на вещото лице - графолог по необходимост включва отговор както на въпроса дали текстът на завещанието е бил написан от лицето, което документът сочи за негов автор, така и на въпроса дали подписът саморъчно е бил изписан от издателя на същия документ. Пълното формулиране на задачата на експертизата, допусната по почин на заинтересуваната страна, така и самото й назначаване може и би следвало да бъде осъществено и служебно - по преценка на съда, тъй като вещото лице прави релевантни за изхода на спора фактически изводи, съобразявайки правила на опита и постиженията на науката, като ползува специални знания, каквито съдът не притежава. В случая, независимо че с въззивната жалба е била поискана графологична експертиза само относно автентичността на подписа в саморъчното завещание, въззивният съд е следвало и по свой почин да разшири предмета на експертното изследване, който да обхване и отговор на въпроса дали текстът на завещанието е бил написан от лицето, което документът сочи за негов автор. Окръжният съд е процедирал в разрез със задължителните указания по приложението на чл. 157, ал. 1 ГПК (отм.), дадени с т. 10 от тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по т. гр. дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, вследствие на което решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка. Налице е основание по чл. 281, т. 3, предл. второ ГПК за отмяна на обжалвания съдебен акт и тъй като се налага извършване на нови съдопроизводствени действия /чл. 293, ал. 3 ГПК/, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г. о.