Определение № 4426 от 22.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3300/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229-236 и по реда на чл. 213а от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по:

1. частна жалба вх. № 5702/15.05.2025 г. по описа на АС – Бургас (вх. № 8395/23.03.2026 г. по описа на ВАС) на С. П. С. срещу Определение № 3949/28.04.2025 г. на Административен съд (АС) – Бургас, постановено по адм. дело № 2235/2024 г., в частта му, с която С. П. С. не е освободен от заплащане на дължимата държавна такса в размер на 10 лева и е оставено без уважение искането на С. П. С. да му бъде предоставена правна помощ за процесуално представителство;

2. частна жалба вх. № 10679/29.09.2025 г. по описа на АС – Бургас (вх. № 6217/02.03.2026 г. по описа на ВАС) на С. П. С. срещу Определение № 7342/27.08.2025 г. на АС – Бургас, постановено по адм. дело № 2235/2024 г., с което е оставена без разглеждане жалбата на С. П. С. срещу отказ за предоставяне на обществена информация, обективиран в писмо изх. № 95-0012#3/14.11.2024 г. на директора на дирекция „Правни дейности“ при Министерство на правосъдието (МП) и е прекратено производството по делото.

Частният жалбоподател обжалва определенията като твърди, че същите са нищожни, алтернативно неправилни и моли за тяхната отмяна. В частна жалба вх. № 8395/23.03.2026 г. по описа на ВАС е направено искане за освобождаване от държавна такса и предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство. Пред настоящата инстанция е висящ спор относно предоставянето на правна помощ. От частния жалбоподател не е заявено изрично, че се прави искане за предоставяне на правна помощ за производството по частната жалба. Предвид това по искането настоящата инстанция не следва да се произнася, защото ще извърши проверка на правилността на съдебен акт относно предоставянето на правна помощ. Аргумент за това е и липсата на произнасяне по искането и от първоинстанционния съд, предвид чл. 213а, ал. 3 АПК и от председателя на пето отделение, предвид чл. 213а, ал. 6, т. 1 АПК. По искането за освобождаване от държавна такса за производството по частната жалба е налице влязло в сила Определение № 3179/20.03.2026 г. на ВАС по адм. дело № 2417/2026 г., с което е отменено Разпореждане № 7343/27.08.2025 г. на АС – Бургас, постановено по адм. дело № 2235/2024 г., по съображения, че държавна такса не се дължи.

Ответникът по частна жалба вх. № 6217/02.03.2026 г. по описа на ВАС - Директорът на дирекция „Правни дейности“ при МП не изразява становище.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че частните жалби са процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащи на обжалване съдебни актове.

По твърденията за нищожност на обжалваните определения. Същите са валидни съдебни актове. Постановени са от надлежен съдебен състав, в пределите на правораздавателната компетентност на съда, подписани са от постановилия ги съдия. Поради това не са налице основания за обявяване на същите за нищожни.

По частна жалба вх. № 5702/15.05.2025 г. по описа на АС – Бургас (вх. № 8395/23.03.2026 г. по описа на ВАС).

Частната жалба е частично основателна по следните съображения:

С обжалваното Определение № 3949/28.04.2025 г. съдът се е произнесъл по две искания на С. С. – за освобождаване от държавна такса и за предоставяне на правна помощ.

За да отхвърли искането за освобождаване от държавна такса съдът, след като е разгледал изисканите от началника на Затвора [населено място] доказателства, е приел, че данните по делото сочели, че С. не следва да бъде освободен от държавна такса.

Настоящата инстанция намира, че съдът неправилно не е освободил С. от заплащане на държавна такса, при безспорно установения факт, че същият изтърпява наказание лишаване от свобода, не получава доходи и не разполага със средства за издръжка. Фактът, че С. С. не работи в Затвора [населено място] и че не получава издръжка, е безспорен. Същият не би могъл да иска издръжка от други лица по Семейния кодекс, както е приел съдът. Лицето има и заболявания, което обстоятелство съотнесено към останалите обстоятелства, води до извод, че лицето няма средства да заплати дължимата държавна такса. В обобщение всчики данни по делото сочат, че С. С. не разполага с финансова възможност да заплати държавна такса по адм. дело № 2235/2024 г. по описа на АС – Бургас. Определение № 3949/28.04.2025 г., в частта, с която се отказва освобождаване от държавна такса е неправилно и следва да се отмени. На основание чл. 235, ал. 1 АПК, въпросът следва да се реши по същество, като жалбоподателят се освободи от заплащане на държавна такса.

За да остави без уважение искането на С. С. за предоставянето на правна помощ под формата на процесуално представителство, съдът се е позовал на чл. 24, т. 1 и т. 2 от Закона правната помощ (ЗПП). В тази връзка е посочил, че характерът на производството и интересите на правосъдието не налагат предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство, а от друга страна не са налице данни ищецът да няма възможност да разполага с необходимите средства.

Изводите на първоинстанционния съд, че интересите на правосъдието не налагат предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство са правилни. Преценката на съда, че жалбоподателят разполага с необходимите средства за заплащане на правна помощ, е неправилна по изложените по-горе съображения, но това не се отразява на крайния извод, че съдът правилно и законосъобразно е отказал предоставянето на правна помощ.

Съгласно чл. 23, ал. 2 ЗПП системата за правна помощ обхваща и случаите, когато обвиняемият, подсъдимият или страната по наказателно, гражданско или административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. По административни дела правна помощ се предоставя при наличието на трите кумулативни предпоставки: страната не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв, интересите на правосъдието налагат това. В случая първите две предпоставки са налице, доколкото от доказателствата по делото се установява, че С. П. С. изтърпява наказание лишаване от свобода и не разполага с доходи, които да му позволят да наеме адвокат, изразил е желание да има адвокат. Липсва третата предпоставка, а именно интересите на правосъдието да налагат назначаването на адвокат. Налице е и основанието по чл. 24, т. 1 ЗПП - предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ. В съдебното производство, предвид служебното начало, съдът ще извърши проверка на обжалвания акт на всички основания по чл. 146 АПК. Делото не се отличава с правна или фактическа сложност, която да обуславя необходимост от назначаване на служебен адвокат. Жалбоподателят е изразил волята си да обжалва отказа за предоставяне на обществена информация, обективиран в писмо изх. № 95-0012#3/14.11.2024 г. на директора на дирекция „Правни дейности“ при МП и е изложил аргументите си за това, които ще бъдат преценени от съда. Определение № 3949/28.04.2025 г., в частта, с която е оставено без уважение искането за предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство, е правилно и следва да се остави в сила.

По частна жалба вх. № 10679/29.09.2025 г. по описа на АС – Бургас (вх. № 6217/02.03.2026 г. по описа на ВАС):

За да остави без разглеждане жалбата на С. П. С. срещу отказ за предоставяне на обществена информация, обективиран в писмо изх. № 95-0012#3/14.11.2024 г. на директора на дирекция „Правни дейности“ при МП и прекрати производството по делото съдът, след като е установил, че не е внесена дължимата държавна такса в дадения срок, е приел, че са налице основанията по чл. 158, ал. 3 АПК.

Определението е неправилно. Съдът неправилно се е произнесъл по редовността на жалбата, без да изчака да влезе в сила Определение № 3949/28.04.2025 г. на АС – Бургас, постановено по адм. дело № 2235/2024 г., в частта му, с която С. П. С. не е освободен от заплащане на дължимата държавна такса в размер на 10 лева. С отмяната на това определение следва да се приеме, че държавна такса не се дължи и жалбата неправилно е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. Определението следва да се отмени и делото да се върне на АС-Бургас за продължаване на съдопроизводствените действия.

С Определение № 1349/12.02.2026 г. на АС-Бургас, постановено по адм. дело № 2235/2024 г., производството по адм. дело № 2235/2024 г. по описа на АС – Бургас е прекратено и делото е изпратено на АС-Варна, където е образувано адм. дело № 497/2026 г. Настоящата инстанция следва да изпрати делото на съда, който е постановил отмененото определение за прекратяване на делото, а това е АС – Бургас. Това е така, защото след произнасяне на касационната инстанция се възстановява висящността на адм. дело № 2235/2024г. по описа на АС – Бургас и делото следва да се върне на този съд и състав. С Определение № 1349/12.02.2026 г. АС - Бургас недопустимо повторно е прекратил вече прекратено дело.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, вр. с чл. 231 и чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение