Решение № 4577 от 27.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8378/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Националния осигурителен институт (НОИ) с адрес в София, бул. „Александър Стамболийски“ № 62-64, подадена чрез упълномощен процесуален представител гл. юрк. Ц. Рачева, срещу Решение № 2196 от 24.07.2025 г., постановено по адм. дело № 842 по описа на Административния съд – Русе за 2024 г., с което НОИ е осъден да заплати на М. И. А. от гр. Русе обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на сумата от 500, 00 лв., произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение в производството по обжалване по административен ред на отменено, като незаконосъобразно, Разпореждане № 2140-17-438/01.08.2023 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при Териториално поделение на НОИ – Русе, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.10.2024 г. до окончателното изплащане на обезщетението. Наред с това, ответникът по иска е осъден да заплати на ищцата 610, 00 лв. разноски по делото. Касационният жалбоподател поддържа неправилност на обжалвания съдебен акт на всички касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и постановяване на решение по съществото на спора, с което предявените от А. искови претенции бъдат отхвърлени изцяло. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника по касация адвокатско възнаграждение. Ответникът – М. И. А. с [ЕГН] и с адрес в гр. Русе, [адрес], чрез адвокат И. Гаваз оспорва основателността на касационната жалба, в писмен отговор, представен в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Иска отхвърлянето й. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство. Представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение преценява касационната жалба като процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея. Като взе предвид становищата на страните и провери обжалваното решение на основанията по чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК, приема, че по съществото й касационната жалба е неоснователнта. Производството по адм. дело № 842/2024 г. по описа на Административния съд – Русе е образувано по искова молба на М. И. А., за осъждането на НОИ да й изплати обезщетение за причинени й имуществени вреди в размер на сумата от 500, 00 лв., изразяващи се в направени от нея разноски за възнаграждение за адвокат при обжалване по административен ред на Разпореждане № 2140-17-438/01.08.2023 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при Териториално поделение на НОИ – Русе (ТП на НОИ – Русе). В съдебно заседание, проведено на 24.06.2025 г., ищцата отправила искане за присъждане на законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от датата на предявяване на исковата молба (22.10.2024 г.) до окончателното му изплащане. Първоинстанционният съд установил от фактическа страна, че с разпореждане, ръководителят „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Русе отказал отпускането на А. на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст – л. 9 от административната преписка, приложена към адм. дело № 505/2023 г. по описа на Административния съд – Русе. Недоволна от този резултат, ишцата оспорила разпореждането пред горестоящия административен орган – директорът на ТП на НОИ – Русе, подавайки, чрез упълномощен адвокат- И. Гаваз, жалба вх. № 1012-17-321 от 10.08.2023 г. (л. 5 и л. 6 от административната преписка). Към жалбата приложила Договор за правна защита и съдействие № 16163/09.08.2023 г., по силата на който адвокат Гаваз е упълномощен да я представлява, като й окаже правна защита и съдействие, изразяващи се в: „обжалване на Разпореждане № 2140-17-438/01.08.2023 г. на ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Русе“ – оригинал на л. 22 от първоинстанционното дело. Между страните е договорено възнаграждение в размер на 500, 00 лв., платено в брой към датата на сключване на договора. С Решение на изпълняващ правомощията на директор на ТП на НОИ – Русе (л. 1-2 от административната преписка), жалбата на А. против разпореждането на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Русе е отхвърлена като неоснователна. Последвало съдебно обжалване от ищцата на Решение № 2153-17-93/28.08.2023 г., като с Решение № 304/22.11.2023 г. по адм. дело № 505/2023 г. на Административния съд – Русе решението на горестоящия административен орган и потвърденото с него Разпореждане № 2140-17-438/01.08.2023 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Русе са отменени и преписката е изпратена на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Русе за ново произнасяне по заявлението на А.. Това съдебно решение е влязло в сила на 18.07.2024 г. след потвърждаването му от Върховния административен съд с Решение № 8943/18.07.2024 г. по адм. дело № 12206/2023 г. по описа на касационната инстанция. При така установеното от фактическа страна, решаващият състав на Административния съд – Русе приел е, че ищцата се е справила с доказателствената тежест да установи наличието на кумулативните предпоставки по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на НОИ за вреди, а именно – отменен по съдебен ред незаконосъобразен индивидуален административен акт, обективиращ отказ за отпускане на ищцата на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, заради издаването на който ишцата е упълномощила адвокат, сключила е с него договор за правна защита и съдействие и му е заплатила адвокатски хонорар в размер на сумата от 500, 00 лв. Приел е наличието на причинна връзка между увреждащия акт и претендираната загуба, мотивирайки се, че ако отмененото Разпореждане не бе издадено, ищцата не би ангажирала адвокат и не би заплатила адвокатско възнаграждение. Обосновал се е, че адвокатската защита е основно право на всеки гражданин, за да може да защити правата си по най-добрия и ефективен начин. Отхвърлил е като неоснователно възражението на ответния административен орган и касационен жалбоподател за приложение по казуса на нормата на чл. 120, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), в редакцията й към ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.08.2023 г. – понастоящем обявена за противоконституционна. Изложил е доводи, че прилагането на тази норма в посочената редакция би довело до нарушаване на основни конституционни права. Определил е размера на имуществената обезвреда по главния иск, така както е претендиран. Уважил е акцесорния иск за присъждане на законната лихва върху сумата на обезщетението. Присъдил е разноски, съобразно изхода на спора. Мотивиран по този начин, Административният съд – Русе е постановил обжалвания в настоящото производство резултат. Решението е валидно, допустимо и правилно. При касационната проверка по чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК не се установяват поддържаните от касатора пороци, съответно не са налице основания за отмяната на обжалвания съдебен акт. Неоснователно е касационното оплакване за неправилна преценка от страна на първоинстанционния съд относно приложимия материален закон. По оплакването, че приложение по казуса намира чл. 120, ал. 2 КСО в редакцията му, обн. в ДВ, бр. 66 от 2023 г., следва да се посочи, че с Решение № 6 от 05.06.2025 г. на Конституционния съд на Република България по конст. дело № 28 от 2024 г., обн. в ДВ, бр. 48 от 13.06.2025 г., цитираната от касатора норма на чл. 120, ал. 2 КСО в редакцията й, обн. в ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.08.2023 г., е обявена за противоконституционна, поради което и по аргумент от разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от Закона за Конституционен съд, същата не е била приложима към датата на постановяване на обжалваното решение, респективно от нея не могат да се черпят аргументи за неоснователност на главния иск за имуществена обезвреда. Несъстоятелна е и тезата на касационния жалбоподател, че доколкото Решение № 6 от 05.06.2025 г. на Конституционния съд на Република България по конст. дело № 28 от 2024 г. има действие за в бъдеще, чл. 120, ал. 2 КСО в редакцията на разпоредбата, обн. в ДВ, бр. 66 от 2023 г., е приложима по казуса. Съгласно чл. 151, ал. 2, изр. трето от Конституцията на Република България, актът, обявен за противоконституционен с решение на Конституционния съд на Република България, не се прилага от деня на влизането на решението в сила. Тази забрана е безусловна и императивна и означава, че обявеният за противоконституционен закон престава да действа и да регулира обществени отношения. Той губи правния си ефект. Този извод се подкрепя и от ал. 3 на същата норма от Основния закон, съгласно който частта от закона, която не е обявена за неконституционна, запазва действието си. Независимо от горното и дори разпоредбата на чл. 120, ал. 2 КСО в редакцията й, обн. в ДВ, бр. 66 от 2023 г. да беше действаща към настоящия момент, същата не обосновава недължимост на възстановяването на платеното от ищцата адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 12, ал. 3 АПК, в относимата му редакция, по производствата по този кодекс не се събират държавни такси и не се заплащат разноски, освен ако това е предвидено в него или в друг закон. Въпросът с разноските в административното производство не е уреден в Глава шеста от АПК – „Оспорване на административните актове по административен ред“. В КСО също липсва специален ред, по който страната, при оспорване на актовете по чл. 117, ал. 1, т. 2, буква „а“ КСО по административен ред, може да търси направените от нея разноски в това производство. За А. не е налице друг ред за защита, освен този по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Адвокатската защита е конституционно гарантирана с чл. 56 от Основния закон, където е регламентирано, че всеки гражданин може да се явява в държавните учреждения със защитник. Ангажирането на адвокат е нормална и обоснована грижа за защита правата и/или законните интереси на едно лице, което няма юридическо образование, когато те са нарушени или застрашени. От доказателствата, събрани в хода на развилото се пред Административния съд – Русе производство, се установява, че ищцата е претърпяла вреда в пряка причинна връзка с издаденото и отменено по съдебен ред разпореждане на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Русе. Причинно-следствената връзка между разпореждането и потърсената от лицето адвокатска защита, за която е заплатена сумата е пряка и непосредствена, тъй като ищцата не би потърсила адвокатска помощ, ако срещу нея не бе издаден акт, увреждащ нейните законни права и интереси. Не може да бъде споделено възражението на касационния жалбоподател, че след като акцесорната претенция за лихва върху претендираното обезщетение не е заявена нито в исковата молба, нито в първото съдебно заседание пред първата инстанция, същата е неоснователна. В случая хипотезата по чл. 214, ал. 1 ГПК е неприложима, тъй като не се касае за изменение на иска, разбирано като увеличаване на първоначално предявения иск чрез предявяване на допълнителен петитум за размер над първоначално заявения, а се предявява акцесорна претенция за изтекли лихви. Съгласно чл. 214, ал. 2 ГПК не се смята за увеличение на иска прибавянето на изтекли лихви или на събрани добиви от вещта след неговото предявяване. Доколкото обаче това вземане се включва в предмета на делото по чл. 6, ал. 2 ГПК, съдът е изпълнил процесуалното си задължение да предостави на ответника по иска и касационен жалбоподател възможност да се защити по акцесорната претенция, указвайки му да даде становище по нея с Протоколно определение от 24.06.2025 г. – л. 46 от първоинстанционното дело. Това указание е и изпълнено, видно от писмен отговор на НОИ от 14.07.2025 г. (л. 50). Не е налице наведеното съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По изложените съображения, обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в касационното производство, на касационния жалбоподател не се дължат разноски. Такива обаче се дължат на ответника по касация. Основателно е възражението на касационния жалбоподател с правно основание по чл. 78, ал. 5 ГПК. Касационното дело не се отличава с фактическа и правна сложност, като с оглед обема на осъществената в полза на ответника по касация от адв. И. Гаваз адвокатска работа (подаване на отговор на касационната жалба, без явяване в съдебно заседание), в полза на А. следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред настоящия съд в размер на евровата равностойност на 400, 00 лв., какъвто е минимумът за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен материален интерес, посочен в чл. 8, ал. 1, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия