Решение № 3 от 23.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 953/2017 г.

Решение № 3 от 23.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 953/2017 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Драгомир Драгнев Производството е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. А. К. против решение № 237 от 6.12.2016 г., постановено по в. гр. д. № 242 по описа за 2016 г. на Габровския окръжен съд, с което е отменено решение № 112 от 7.6.2016 г. по описа за 2015 г. на Севлиевския районен съд в частите, с които частният съдебен изпълнител З. С. П. -В. е осъдена да заплати на касатора 7 754,41 лв. обезщетение за имуществени вреди от незаконосъобразни действия по изпълнително дело № 97/2010 г. и по предявения обратен иск [фирма] е осъдено да заплати на частния съдебен изпълнител същата сума, като вместо това е постановено друго решение за отхвърляне на тези искове. Касаторът твърди, че решението на Габровския окръжен съд е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, поради което моли то да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният от него иск да бъде уважен. Ответниците по касационната жалба З. С. П. -В. и [фирма] оспорват жалбата и молят решението на Габровския окръжен съд да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното: Касационната жалба на П. К. срещу решението на Габровския окръжен съд в горепосочените части е допустима: подадена е от легитимирана страна в срока по чл. 283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд, с което този съд се е произнесъл по искове с цена 7 754,41 лв. Решението е допуснато до касационно обжалване с определение № 676 от 2.10.2017 г. по настоящото дело на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по въпроса дали искът по чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ, предявен от купувача на публична продан на недвижим имот, който не е бил собственост на длъжника, може да бъде уважен, като съдът в това производство е длъжен да прецени чия е била собствеността върху имота, или трябва преди това да е установено посредством съдебно решение, че правото на собственост принадлежи на трето лице, а не на длъжника. Отговорът на поставения въпрос произтича от вещното действие на публичната продан на чужда недвижима вещ по отношение на действителния собственик, от съдържанието на разпоредбата на чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ и процесуалните правила за разглеждане на преюдициалните въпроси, които са от значение за изхода на делото. По аргумент от чл. 496, ал. 2 от ГПК публичната продан е деривативно основание за придобиване на собственост, поради което не прави купувача собственик на вещта и не лишава истинския собственик от правото му на собственост. Спрямо него публичната продан е недействителна и не може да му се противопостави/стр. 1066 и стр. 1073 на "Българско гражданско процесуално право", Ж. С., А. М., О. С., В. П. и Р. И., девето издание от 2012 г. на [фирма]/. Затова действителният собственик не е длъжен да води иск по чл. 440 от ГПК, за да обори легитимиращия ефект на постановлението за възлагане в полза на купувача на публична продан. Той може извънсъдебно да противопостави на купувача на публична продан своето действително право на собственост. На свой ред купувачът може да прецени, че правото на собственост наистина принадлежи на третото лице и той не е могъл да я придобие по силата на публичната продан. Тогава, след като купувачът не е могъл да стане собственик на недвижимата вещ или на част от нея, но е заплатил цената и на публична продан, той е претърпял имуществена вреда в размер на платената цена. Тази вреда може да е причинена от небрежността на частния съдебен изпълнител, който не е извършил надлежна проверка на собствеността, както повелява чл. 483 от ГПК/стр. 1195 от горецитираното издание/. Увреденият купувач може да предяви иск по чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ за обезщетение за причинените му вреди срещу частния съдебен изпълнител. Разпоредбата не съдържа изискване преди това въпросът за собствеността върху продадения на публична продан недвижим имот да бъде решен със сила на присъдено нещо. Следователно съдът, който разглежда иска с правно основание чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ, трябва да се произнесе по всички преюдициални въпроси, включително по въпроса чия собственост е имотът или част от него, както изисква разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от ГПК. Затова отговорът на въпроса е, че не е необходимо преди завеждане на иска по чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ собствеността върху продадения на публична продан недвижим имот да е установена със съдебно решение. Съдът, разглеждащ иска за обезщетение за вреди от неправомерна продажба на чужда недвижима вещ, предявен от купувача на публичната продан срещу частния съдебен изпълнител, има задължение да се произнесе по този преюдициален въпрос. Вместо да изпълни това си процесуално задължение, въззивният съд е отказал да се произнесе чия собственост всъщност са две от продадените на публична продан две постройки. Позоваването на правната теория в решението на въззивния съд на стр. 1171 от горецитираното издание на "Българско гражданско процесуално право" е погрешно, тъй като цитатът касае защитата на третото лице срещу взискателя от насочване на изпълнението върху негова вещ. Настоящият случай е съвсем различен и се отнася до защитата на купувача на публична продан на чужда недвижима вещ срещу частния съдебен изпълнител. По тези съображения настоящата инстанция приема, че въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, което налага въззивното решение в допуснатите до касация части да бъде отменено. По съществото на спора се установява, че по изпълнително дело № 20107340400097, образувано от частния съдебен изпълнител З. В., рег. № 734, с постановление от 29.06.2015 г. на ищеца П. А. К. са възложени наред с другите недвижими имоти и сграда с идентификатор № 65927.5012879.2 и сграда с идентификатор № 65927.5012879.3, находящи се на административен адрес [населено място], [улица]. Изпълнителното дело е било образувано за парично задължение по договор за кредит, обезпечен с договорна ипотека и е било насочено върху ипотекираните имоти. От съдържанието на нотариалния акт за договорна ипотека е видно, че е ипотекирана от длъжника В. Д. само една масивна сграда, а от копието на кадастралната карта на стр. 34 по изпълнителното дело се изяснява, че масивните сгради в имота са три. Ако частният съдебен изпълнител се беше съобразил с обхвата на принудителното изпълнение, което включва само ипотекираните имоти, би следвало да опише и продаде само едната масивна сграда, която е посочена в нотариалния акт за договорна ипотека. Вместо това са били описани и продадени и трите постройки, две от които не са били собственост на длъжника. По този начин частният съдебен изпълнител е превишил своите правомощия, ограничени само до посочените в нотариалния акт за доброволна ипотека имоти на длъжника. Той е нарушил също разпоредбата на чл. 483 от ГПК, проявявайки професионална небрежност при изследване на собствеността върху двете сгради, продадени на ищеца. От това негово противоправно поведение са произтекли имуществени вреди за купувача на публична продан, който е заплатил двете постройки № 2 е № 3, без да придобие собствеността върху тях. Цената на двете постройки възлиза съответно на 5 613 лв. и 1 815 лв. според заключението на техническата експертиза на стр. 136 по описа на Севлиевския районен съд. Надвнесената такса за двете сгради е 326,41 лв. съгласно счетоводната експертиза/стр. 139/. Общо имуществените вреди, причинени на ищеца и дължими от съдебния изпълнител са 7 754,41 лв., поради което след отмяната на въззивното решение искът за тази сума трябва да бъде уважен. От застрахователна полица № 212515211000001, сключена на 9.12.2014 г. се установява, че частният съдебен изпълнител е застрахован срещу своята отговорност за вреди от незаконосъобразни действия през 2015 г. в [фирма]. Ето защо обратният иск на частния съдебен изпълнител срещу застрахователното дружество също следва да бъде уважен с условен диспозитив съобразно чл. 229 от КЗ (отм.) - ако първоначалният ответник изпълни задължението си да изплати обезщетението на ищеца. При този изход на спора частният съдебен изпълнител З. С. П. -В. дължи на П. А. К. 1 252,33 лв. разноски по компенсация. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение