Определение № 9 от 13.12.2014 г. на ВКС по т. д. № 3740/2014 г.

Образувано е по искова молба по чл. 47 ЗМТА на [фирма] с искане за спиране по реда на чл. 48, ал.2 ЗМТА изпълнението на арбитражно решение от 11.11.2014 г. по В. № 186/2014 г. на Арбитражния съд при Европейска юридическа палата, с което дружеството ищец е осъдено да заплати на [фирма] сумата 12 283 /дванадесет хиляди двеста осемдесет и три/ евро, представляваща обезщетение за пропуснати ползи, вследствие некачествено изпълнение по договор за изработка на метални изделия по техническо задание, сумата от 2 760 /две хиляди седемстотин и шестдесет/ лева, представляваща обезщетение за претърпени вреди, вследствие на некачествено изпълнение по договора за изработка, както и сумата от 4 568.40 /четири хиляди петстотин шестдесет и осем/ лева, представляващи разноски по делото. Върховният касационен съд, състав на първо отделение, Търговска колегия обсъди исковата молба, направеното искане по чл. 48, ал. 2 ЗМТА и доказателствата, при което приема следното: Искането за спиране изпълнението на арбитражното решение е основателно. Срещу арбитражното решение ищецът [фирма] е подал в срок искова молба по чл. 47 ЗМТА и е внесъл по сметка на ВКС сумата от 31 352 /тридесет и една хиляди триста петдесет и два/ лева като обезпечителна мярка във връзка с подадената искова молба /удостоверение от 12.12.2014 г. на главен специалист - счетоводител при ВКС/. При тези данни ВКС, ТК намира, че срещу арбитражното решение е подадена редовна искова молба, към която е приложен документ за внесена гаранция за спиране на изпълнението му, от което следва, че молбата по чл. 48, ал. 2 ЗМТА следва да бъде уважена. Водим от горното Върховният касационен съд, ТК, първо отделение