Определение № 16 от 14.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 993/2019 г.

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК. С определение № 608/24.07.2019г., постановено по настоящото дело, не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение от 03.12.2018г. на Софийски градски съд, постановено по в. гр. д. № 13391/17г. в обжалваната част, с която след частична отмяна на решението от 1.07.2016 г. на СРС, ІІ Г.О., 55 състав, постановено по гр. дело № 14997 по описа за 2014 г., поправено с решение (наименовано определение) от 16.06.2017г. по същото дело, в частта, в която са уважени исковете по чл.232, ал.2 и чл.236, ал.2 от ЗЗД: за заплащане на сумата от 9 981.57 лв., представляваща наем за периода 22.01.2011 г. - 22.09.2012 г., дължим по договор между страните от 28.09.2009 г., и за заплащане на сумата от 6 466.76 лв. - обезщетение по чл.236, ал.2 от ЗЗД за периода 1.10.2012 г. – 28.10.2013 г., както и в частта, в която в полза на Земеделска кооперация „Изгрев” [населено място] извор са присъдени разноски над сумата от 362.50 лв., тези искове са отхвърлени, поради уважено възражение за прихващане със сумата от 19 170 лв. – направени подобрения в наетите имоти. С молба вх. № 6819 от 30.07.2019г.,подадена чрез адв. Д. от САК, ответникът по касационната жалба „Х. 2006“ ЕООД е поискал ВКС да измени определението си, като му присъди разноски, извършени пред касационната инстанция в размер 400лв. Ответната по молбата страна Земеделска кооперация „Изгрев” [населено място] извор, [община], не взема становище по молбата. Молбата е допустима - подадена е от легитимирано лице и преди изтичане на преклузивния едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 от ГПК. По същество, молбата е основателна и като такава следва да се уважи. Съображенията за това са следните: С постановеното по делото определение съдът не е присъдил разноски, сторени от ответника по касационната жалба в производството пред касационната инстанция. Предвид изхода на делото разноски за касатора не се следват, но ответникът по касационната жалба има право да му се присъдят сторените и надлежно удостоверени такива в размер 400лв. Искане за присъждането им е релевирано своевременно с отговора по касационната жалба, като са представени договор за правна защита и списък на разноските. Видно от представения договор за правна защита и съдействие договорено е адвокатско възнаграждение в размер 400лв., което следва да бъде заплатено по банков път в срока за изготвяне на отговора на касационната жалба. Към молбата по чл.248 ГПК молителят е представил и заверено копие от платежен документ, удостоверяващ, че плащането е извършено по банков път на 07.02.2019г. Воден от горното и на основание чл. 248 от ГПК, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на Трето отделение