Определение № 239 от 12.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12253/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на ЕТ „Ела - С. Петров“, подадена чрез адв.Малинов, срещу Определение №9302 от 29.10.2025г., постановено по адм. дело №104/2025г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е спряно производството по делото до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр. дело № 143/2025 г. по описа на Окръжен съд- Бургас. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение, претендира се отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата. Ответникът Х. Т. Д., чрез адв.Темелкова, в писмен отговор, излага съображения за неоснователност на частната жалба. Ответникът главния архитект на Община Несебър не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, срещу преграждащо хода на делото определение по смисъла на чл.229, ал.1, т.1 от АПК и в срока по чл. 230 от АПК,а разгледана по същество се явява основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на ЕТ „Ела - С. Петров“ срещу Разрешение за строеж /РС/ № 20/24.01.2024 г., издадено от главен архитект на Община Несебър, с което е разрешено на Х. Т. Д. да извърши строителство на: „Преустройство, пристройка и надстройка на сграда с [идентификатор] в УПИ [номер], съставляващи [ПИ] с идентификатор по кадастралната карта. С обжалваното определение, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, производството по делото е спряно до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр. дело № 143/2025 г. по описа на Окръжен съд- Бургас, образувано по исковата молба на ЕТ „Ела - С. Петров“ против Х. Т. Д. с правно основание чл. 109 от Закона за собствеността /ЗС/. Предмет на иска е прекратяване от страна на Х. Т. Д. на неоснователни действия, с които се възпрепятства ищеца да упражнява правото си на собственост върху кафе-сладкарница „Панорама“, представляваща сграда с идент. [номер], построена в имот с идент. [номер]., и „да възстанови отново общото стълбище“. ЕТ „Ела - С. Петров“ се легитимира като собственик на 1/2 ид.част от общо стълбище с кафе „Бисер“ по силата на договор за продажба на Общинската комисия по приватизация от 01.10.1998г., вписан под №15, том I, вх. Рег. №27/14.01.1999г. /лист 8/ от делото на административния съд. Определението е неправилно. За да постанови обжалваното определение, съдът приема, че ЕТ „Ела - С. Петров“ не притежава качеството възложител и не е собственик на поземления имот с [идентификатор] по кадастралната карта на гр. Свети Влас, а обосновава правния си интерес от оспорването на процесното РС с твърдение, че е собственик на 1/2 ид.част от изградено в него стълбище, засегнато от предприетото въз основа на оспореното разрешение строителство (реконструкция и събаряне на „общи стълби“), ограничаващо достъпа му до собствения му имот. Приел е, че твърдяното от същия право на собственост е отречено от заинтересованата страна Х. Т. Д., поради което компетентен да реши кому принадлежи то е гражданският съд. Изходът на спора пред гражданския съд, относно принадлежността на правото на собственост върху стълбището, е от значение за преценката относно допустимостта на оспорването пред административния съд на процесното РС, съответно са налице предпоставките на чл. 229, ал.1, т.4 от ГПК за спиране на производството по делото. Тези изводи са неправилни. За да е налице преюдициалност, следва да съществува такава връзка между делата, че едното да е обуславящо за другото, т.е. решението по преюдициалното дело да е не само относимо, но и от съществено значение за произнасянето по същество. Наличието на правен интерес у жалбоподателя, с оглед в случая наличието на качеството на заинтересовано лице по чл. 149 ал. 2 ЗУТ, се установява към момента на подаване на жалбата и с оглед на наличието на редовен от външна страна титул на собственост. Наличието или не на активна процесуална легитимация подлежи на преценка с оглед наличните към момента на подаване на жалбата обстоятелства, факти и доказателства, а не с оглед възможността да настъпят бъдещи такива. В случая за допустимостта на жалбата срещу РС № 20/24.01.2024 г., издадено от главен архитект на Община Несебър, с оглед очертания кръг на заинтересованите от оспорването лица по чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, е от значение, че към момента на издаване на процесното РС, Договор за продажба на Общинската комисия по приватизация от 01.10.1998г., вписан под №15, том I, вх. Рег. №27/14.01.1999г., с който ЕТ „Ела- С. Петров“ се легитимира като собственик на 1/2 от стълбището, за което се твърди, че е предвидено за премахване с процесното РС, не е отменен по съдебен ред и представлява годен титул за собственост. Обстоятелството, че по гр. дело № 143/2025 г. по описа на Окръжен съд- Бургас е предявен иск с осн. по чл.109 от Закона за собствеността, само по себе си не сочи на основание за спиране на производството на посоченото основание. Искът по гражданското дело дори не е по спор за установяване собствеността на ЕТ „Ела - С. Петров“ върху 1/2 от стълбището, за което се твърди, че е предмет на процесното РС, а е негаторен иск за прекратяване на неоснователни действия от страна на Х. Т. Д., с които той пречи на първия да упражнява правото си на собственост върху този обект. Ето защо не може да се приеме, че в случая е налице преюдициалност на спора в производството по гр. дело № 143/2025 г. по описа на Окръжен съд- Бургас, което да е основание за спиране на образуваното пред Административен съд – Бургас производство. Предвид изложеното, изводът на административния съд в обратния смисъл, не кореспондира на императивните изисквания на закона и представените по делото доказателства, поради което обжалваното определение като неправилно, следва да бъде отменено, а делото върнато на Административен съд – Бургас за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата на ЕТ „Ела - С. Петров“ срещу РС № 20/24.01.2024 г., издадено от главен архитект на Община Несебър. Воден от горното и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение