Определение № 138 от 24.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 39/2012 г.

Производство по чл. 274, ал. 2, пред. 1 вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от З. З. С., чрез процесуален представител адвокат Н. М., срещу определение от 18.11.2011 г., постановено по ч. гр. д. № 464/2011 г. по описа на Окръжен съд - Смолян. С обжалвания съдебен акт е обезсилено протоколно определение от 19.09.2011 г. по гр. д. № 1079/2011 г. на Районен съд – Смолян, с което е спряно изпълнението по изп. дело № 298/2011 г. на СИС при РС – Смолян на основание чл. 524 ГПК и е прекратено производството по делото. С частната жалба се иска отмяна на атакуваното определение. Излагат се доводи, че въззивният съд неправилно е приел, че липсва правен интерес от спиране, тъй като изпълнителното производсдтво е приключило без да е отчетено съдържанието на протокола от въвода във владение. За ответника И. С. С. е представен писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, за да се произнесе, конктатира следното: Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения в чл. 275, ал. 1 ГПК срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е основателна. За да обезсили първоинстанционния съдебен акт въззивният съд е приел, че производството по делото е безпредметно, поради липса на правен интерес, тъй като молбата за спиране на изпълнителното дело е депозирана след приключване на действията по принудително изпълнение и единствен път на защата на правата на жалбоподателката е редът на чл. 435, ал. 5 ГПК и чл. 440 ГПК. Определението е незаконосъобразно. В хипотезата на чл. 523 ГПК е уредена процесуална легитимация за защита правата на всяко трето лице, което при въвода във владение е намерено в недвижимия имот, предмет на изпълнението и съдебният изпълнител е установил, че е третото лице е придобило владението на имота след завеждане на делото, по което е издадено решението. Това лице ще понесе последиците на въвода, ако пропусне да се защити в срока по чл. 523, ал. 2 ГПК. Ако третото лице заяви самостоятелни права върху присъдения имот, които изключват тези на взискателя, съдебният изпълнител е длъжен да отложи въвода, а съответният съд да се произнесе по основателността на искането му за спиране на изпълнението. В конкретния случай, видно от съдържанието на протокола за въвод във владение с дата 03.08.2011 год., жалбоподателката като трето лице по смисъла на разпоредбата на чл. 523, ал. 1 ГПК е процесуално легитимирана да поиска спиране изпълнението на изпълнителното дело по съответния ред. Съдебният изпълнител й е указал тази възможност, С. е депозирала молба в срока по чл. 523, ал. 2 ГПК и същата е процесуално допустима и правилно е разгледана по същество от първоинстанционният съд. Приемайки обратното, Смолянският окръжен съд е постановил незаконосъобразен съдебен акт. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение