Определение № 3408 от 01.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2972/2025 г.

Образувано е по частна жалба, подадена от Н. А. Н., гр. Варна, против Определение № 2351/28.02.2025 г., постановено по адм. дело № 360/2025 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу Решение № 43/14.02.2025 г. на Директора на Териториална Дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) – гр. Варна, с което е отменено Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С 250003-022-0009186/03.02.2025 г. и преписката е върната на публичния изпълнител за предприемане на действия по компетентност. Частният жалбоподател излага доводи за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на материалния закон, както и за необоснованост на извода за липса на правен интерес от оспорването. Изтъква аргументи, че с предприетото оспорване пред горестоящия орган е целял окончателно разрешаване на спора за законосъобразността на наложените обезпечителни мерки. Изтъква се, че и самият административен орган е възприел обжалваемост пред съд на постановеното от него решение. Обективирано е искане оспореното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за разглеждане на жалбата по същество. Ответникът – Директор на ТП на НАП – Варна, в срока по чл. 232 АПК не взема становище по така депозираната частна жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение, като обсъди данните по делото и изложените пред настоящата инстанция доводи, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК, в рамките на законоустановения срок по чл. 230 АПК и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното пред първоинстанционния съд Решение № 43/14.02.2025 г. на Директора на ТД на НАП – гр. Варна, в производство по реда на чл. 197 от ДОПК е отменено Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С 250003-022-0009186/03.02.2025 г. и преписката е върната на публичния изпълнител за предприемане на действия по компетентност. При тази фактическа установеност съставът на АС – Варна е приел, че е на лице хипотезата на чл. 159, т. 4 от АПК и с оспореното Определение е оставил без разглеждане жалбата на Н. против акта на Директора на ТД на НАП – гр. Варна и е прекратил производството по нея. При така установеното, касационната инстанция намира от правна страна следното: Обосновано първоинстанционният съд приема, че Решение № 43/14.02.2025 г. на Директора на ТД на НАП – гр. Варна по своето естество има благоприятен за жалбоподателя характер. Наличието на правен интерес по смисъла на чл. 159, т. 4 от АПК всякога е положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните за разглеждане на жалбата, която следва да бъде доказана във всеки конкретен случай, при това доказателствената тежест се носи от оспорващия. За наличието й съдът следи служебно. Правният интерес от съдебно оспорване произтича от материалноправното действие на административния акт в правната сфера на лицата. Теорията и съдебната практика са категорични, че процесуалноправният интерес от обжалване се определя като правна необходимост за жалбоподателя да постигне чрез съдебния процес премахване на породените от административния акт неблагоприятни правни последици, респ. да предотврати увреждането на негово субективно право или законен интерес, или да постигне благоприятни правни резултати. В контекста на изложеното, интерес от съдебно обжалване притежават само онези лица, по отношение на които актът пряко и непосредствено нарушава или може да засегне техни права или законни интереси. Имат се предвид законно признати права и интереси, които са отразени в правна норма. В случая Решение № 43/14.02.2025 г. на Директора на ТД на НАП – гр. Варна е благоприятен за Н. Н. акт, по силата на който са реализирани целените от него правни последици по оспорване на Постановление за налагане на обезпечителни мерки разпореждане с изх. № С 250003-022-0009186/03.02.2025 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – гр. Варна, а именно неговата отмяна. Аргумент за обратното не може да се черпи от разпореденото връщане на преписката за ново произнасяне от публичния изпълнител – защитата на лицето е посредством оспорването на евентуално издадения неблагоприятен за него нов акт по чл. 195 от ДОПК. Още по-малко допустимостта на съдебния контрол е обусловена от посочената възможност за неговото оспорване пред съд. Предвид изложеното, подадената частна жалба е неоснователна и обжалваното определение следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно. Разноски не се претендират от ответника по частната жалба, поради което и не се присъждат. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение,