Определение № 469 от 14.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 459/2009 г.

Производството е по реда на чл. 278, вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на И. П. П. от гр. В., срещу определение от 11.06.2009 г. по ч.гр.д. № 433/2009 г. на В. окръжен съд, с което е оставена без разглеждане като недопустима частната жалба на И. П. срещу разпореждане на В. районен съд № 2337/21.04.2009 г. постановено по искова молба вх. № 2772/25.03.2009 г. Поддържат се оплаквания за допуснати нарушения на съдопроизводството и се иска отмяна на определението. Ответникът по жалбата С. „М” гр. В. не изразява становище по нея в писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа частната жалба и провери обжалваното определение с оглед изискванията на чл. 274 и сл. от ГПК. Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение въззивният съд е приел, че разпореждането на ВрРС, с което е разделено производството по обективно съединените искове, предявени с искова молба с вх. № 2772/25.03.2009 г. на И. П., като е постановено исковете, с предмет непозволено увреждане и последиците от него, да бъдат разгледани в отделно производство, не подлежи на инстанционен контрол, поради което е оставил частната жалба без разглеждане. Определението е законосъобразно. Пред В. районен съд ищецът е предявил обективно съединени искове срещу С. „М”, с правно основание чл. 225, ал. 1 КТ и с правно основание чл. 45, вр. с чл. 49 ЗЗД. С разпореждане от 21.04.2009 г. Врачанският районен съд на основание чл. 210, ал. 2 ГПК е разделил исковете като е постановил тези, с предмет непозволено увреждане и последиците от него, да бъдат разгледани в отделно производство. Това разпореждане е обжалвано от ищеца и с атакуваното определение въззивният съд е оставил без разглеждане частната жалба като процесуално недопустима, тъй като не са налице условията на чл. 276, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК – разпореждането за разделянето на исковете не прегражда по-нататъшното развитие на делото и в нормата на чл. 210, ал. 2 ГПК не е предвидено обжалване на постановения съдебен акт. По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение като постановено в съответствие със закона, следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,