Определение № 566 от 18.09.2013 г. на ВКС по д. № 4458/2013 г.

Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Г. Г., И. С. и И. С. срещу определение на Градски съд С. по гр.д. №9411/11 г., с което е върната като просрочена касационната им жалба срещу постановеното по делото въззивно решение. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност, на определението и се иска отмяната му. Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК срещу подлежащо на обжалване определение и е допустима. ВКС на РБ, като разгледа частната жалба, намира следното: за да върне касационната жалба, въззивният съд е приел, че въззивното решение по делото е връчено на касаторите на 18.02.13 г., а касационната жалба е подадена на 19.03.13 г., след изтичане на законния и указан в решението едномесечен срок за обжалване. Позовал се е на разпоредбата на чл.60, ал.3 ГПК, според която срокът, който се брои по месеци изтича на съответното число на последния – в случая следващия, месец. Този извод на въззивния съд е обоснован и заканосъобразен – касаторите не оспорват и от данните по делото се установява, че решението на ГС е връчено и касационната жалба срещу него - подадена на посочените в обжалваното определение дати. Съгл. императивната норма на чл.283 ГПК срокът за касационно обжалване се брои по месеци /а не на дни, за което броене са изложените от частните жалбоподатели съображения/ и изтича на съответното число на следващия месец – в случая на 18.03.13 г. / присъствен ден/. Подадената на 19.03.13 г. касационна жалба е просрочена и законосъобразно е върната от въззивния съд. Частната жалба е неоснователна – въззивното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Затова ВКС на РБ, трето г.о.