Определение № 411 от 16.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 47/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на М. Е. Д., чрез адв. Д. Йорданова, срещу определение № 3387 от 21.11.2024 г., постановено по адм. дело 918/2024 г. по описа на Административен съд – Русе, в частта, с която е оставена без разглеждане предявената от нея жалба срещу писмено разрешение на кмета на община Русе или упълномощено от него лице, за отсичане на дълготрайни декоративни дървета, разположени в имот с кадастрален номер 63427.2.1005, част от [улица]в община Русе в участъка от кръстовището с [улица]до кръстовището с [улица]. Изложени са доводи за неправилност на оспорения съдебен акт като постановен в нарушение на материалния закон с искане за неговата отмяна и връщане на делото на административния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявената жалба. Ответникът – кметът на община Русе не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, който е неблагоприятен за частния жалбоподател. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Производство пред административния съд е образувано по съединени жалби на М. Е. Д. и Сдружение „СъГраждани“ срещу писмено разрешение на кмета на община Русе или упълномощено от него лице, за отсичане на дълготрайни декоративни дървета, разположени в имот с кадастрален номер 63427.2.1005, част от [улица]в община Русе. Жалбите съдържат искане за спиране на изпълнението на оспорения акт на осн. чл.166 вр. с чл.180, ал.2 АПК. С определение № 3387 от 21.11.2024 г., съдът е оставил без разглеждане жалбите, както и искането за спиране на предварителното изпълнение на оспорения акт, като е прекратил производството по делото. Предмет на оспорване с частната жалба на М. Д., видно от съдържанието й, е определението на административния съд в частта, с която е оставена без разглеждане нейната жалба срещу процесния акт и е прекратено производството по делото в тази му част. В останалата част, съдебният акт е влязъл в сила. За да постанови горния резултат съдът е приел, че се оспорва становище на експерти – ландшафтни архитекти във връзка с изсичането на декоративни дървета, което е подготвителен акт по чл.21, ал.5 АПК, т.е. няма белезите на индивидуален или общ административен акт. Сочи също, че резолюцията на кмета на общината върху становището „одобрявам“, ведно с неговия подпис, удостоверяват факта на уведомяване на същия, но не представлява издадено от органа разрешение за отсичане на дървета по чл.63, ал.2 ЗУТ или по чл.148, ал.12 ЗУТ. С посочените мотиви е обоснован извод за липса на годен за оспорване административен акт и за недопустимост на жалбата. Оспореното определение е неправилно. Съдът е формирал изводите си без да съобрази предмета на предявената жалба и без да анализира надлежно съдържанието на издадения акт, включително във връзка с относимите за случая разпоредби на чл. 63, ал.2 ЗУТ във вр. с чл. 19, ал.1 от Наредба № 1 от 10.03.1993 г. за опазване на озеленените площи и декоративната растителност във вр. с чл. 32 от Наредба № 30/2020г. за изграждането и опазване на зелената система на община Русе, приета по делегацията с чл.61, ал.10 ЗУТ. Видно е, че жалбоподателката оспорва писмено разрешение на кмета на община Русе или упълномощено от него лице, за отсичане на дълготрайни декоративни дървета, а не становището на ландшафтите архитекти, както неправилно е приел съдът. Действително, по делото е приложено становище на експерти, в което се съдържат констатации за това, че в тротоарната площ на [улица]на гр. Русе, се намират 11 броя декоративни дървета – ясен, чиито корени повдигат настилката и правят тротоара непроходим, а и са отместили бордюрите към пътя и той е придобил вълнообразна форма, с оглед на което и на осн. чл.19, ал.1, т.2 и т.3 от Наредба № 1/1993 г., считат за необходимо да бъдат премахнати посочените 11 броя дървета. Преценено само по себе си, горното становище е санитарна експертиза по см. на чл.63, ал.2 ЗУТ, респ. експертно становище по см. на чл. 32, ал. 1 от Наредба № 30/2020г. на ОбС – Русе, т.е. акт по чл.21, ал.5 АПК. Същото обаче е одобрено с подписа на кмета на община Русе, вследствие на което е придобило характеристиките на административен акт – писмено разрешение за отсичане на дълготрайни декоративни дървета по чл.63, ал.2 ЗУТ, съотв. по чл.19, ал.1 от Наредба № 1/1993г. и чл.32, ал.1 от Наредба № 30/2020г. Противно на приетото от административния съд, настоящият състав на касационната инстанция счита, че одобреното от кмета на общината експертно становище обективира волеизявлението на същия за отсичане на процесните дървета в съответствие с нормативно предвидените му правомощия, което го квалифицира като общ административен акт по чл.63, ал.2 ЗУТ, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност. Признание за този характер на процесния акт се съдържа в отговора на органа, представен по делото от неговия пълномощник. В молбата с вх. № 5270/21.11.2024 г. е посочено, че дърветата са отсечени въз основа на становището на експертите, одобрено от кмета на общината на осн. чл. 33, ал.3 от Наредба № 30/2020г., имащо характер на разрешение по чл.32, ал.1 от същата наредба. Данните, че издаденият акт е изпълнен, т.е. че дърветата са отсечени, са допълнителен аргумент в подкрепа на извода, че одобреното от кмета становище е властническо волеизявление, предизвикало целените правни последици. От горното следва, че жалбата на М. Е. Д. е предявена срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт и преценена на посоченото основание, е допустима. Оспореното определение за оставяне на жалбата без разглеждане и за прекратяване на производството е неправилно и следва да бъде отменено, а делото върнато на административния съд. Последният, в състав от трима съдии съгласно чл.182а АПК, следва да продължи съдопроизводствените действия по предявеното оспорване, като провери допустимостта му на основанията по чл. 159, т.4 и т.5 АПК, и евентуално - неговата основателност. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2 вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,