Определение № 60440 от 02.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 953/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Върховен административен съд /ВАС/ с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Пернишки окръжен съд № 260061 от 31.08.2020 г. по гр.д.№ 311/ 2020 г., с което е прогласена нищожността на решение № 190 от 20.01.2020 г., постановено по гр. д. № 1120/ 2017 г. на Радомирски районен съд, в частта му, с която е отхвърлен предявеният от И. Й. И. против ВАС иск, квалифициран по чл.49 ЗЗД вр. чл.7 КРБ вр. чл.45 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, за заплащане на сумата 10 406,20 лв - имуществени вреди, изразяващи се в паричната равностойност на имоти предмет на решение № 254/ 05.07.2004 г. по адм.д.№ 673/ 2002 г. на Пернишки окръжен съд, ведно със законната лихва, считано от момента на непозволеното увреждане и е постановено делото да се върне за ново разглеждане от първата инстанция. Със същото решение е обезсилено решение № 190 от 20.01.2020 г., постановено по гр. д. № 1120/ 2017 г. на Радомирски районен съд, в частта му, с която е отхвърлен предявеният от И. Й. И. против ВАС иск, квалифициран по чл.49 ЗЗД вр. чл.7 КРБ вр. чл.45 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, за пропуснатите ползи от лишеността му от ползване на имотите предмет на решение № 254/ 05.07.2004 г. по адм.д. № 673/ 2002 г. на Пернишки окръжен съд. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят подържа, че въззивният съд е разрешил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /ВКС/ процесуалноправния въпрос „Липсата на мотиви води ли до нищожност на съдебното решение?“. Освен това поддържа, че е налице очевидна неправилност на въззивното решение с оглед неправилното приложение на нормата на чл.6 ал.2 ГПК, регламентираща диспозитивното начало като основен принцип на гражданския процес. Ответната страна И. И. не взема становище по жалбата. Съдът намира жалбата за допустима, а основателно е и искането за допускане на касационно обжалване. За да постанови акта си, въззивният съд приел, че реално предявеният иск пред Радомирския районен съд бил този, с който ищецът претендира присъждане на обезщетение в размер на 10 406,20 лв имуществени вреди, изразяващи се паричната равностойност на два имота. Намерил, че първата инстанция правилно възприела фактическата обстановка по делото и правилно квалифицирала иска, но не изложила никакви мотиви защо същият следва да бъде отхвърлен. Тази инстанция изложила мотиви защо следва да се отхвърли друг, непредявен пред нея иск. Липсата на мотиви водела до нищожност на решението в тази му част и делото следвало да се върне на районния съд, който в друг съдебен състав да се произнесе по предявения иск. В останалата част решението било недопустимо като постановено по непредявен иск. Ищецът бил депозирал по делото множество конкретизиращи молби, като окончателно с молба № 2733/ 23.05.2018 г. уточнил, че претенцията му е за обезщетяване на имуществени вреди, изразяващи се в паричната равностойност на имоти, от които ищецът е бил лишен вследствие на незаконосъобразен акт на ответника ВАС. Първоинстанционния съд, като отхвърлил претенция на ищеца „за пропуснатите ползи от лишеността му от ползването на тези имоти“, се произнесъл по непредявен иск и в тази част решението следвало да бъде обезсилено. С оглед тези мотиви на въззивния съд, поставеният процесуалноправен въпрос обуславя обжалваното решение, защото въззивният съд е извел нищожността на обжалваното пред него първоинстанционно решение от липсата на изложени мотиви по предявения и отхвърлен иск. Основателно касаторът поддържа, че разрешението е дадено в противоречие с посочената в изложението му практика на ВКС, поради което касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280 ал1 т.1 ГПК. По изложените съображения съдът