Решение № 1317 от 27.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8770/2010 г.

Решение № 1317 от 27.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8770/2010 г., I о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Варна при ЦУ на НАП против Решение № 970 от 10.05.2010 г. на Варненски административен съд по адм. д. № 2706 по описа за 2009 г., в частта му, с която по жалба на Кръстинка Минчева Панайотова от с. Кранево, ул. "Приморска" № 12 е отменен ревизионен акт /РА/ № 900028/16.06.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП Добрич, потвърден с Решение № 434/13.08.2009 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Варна при ЦУ на НАП, в частта му, с която за данъчни периоди 2003, 2004, 2005 и 2006 г. на ревизираното лице е определен данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) съответно над 135,58 лв.; 234,77 лв.; 209,36 лв. и 782,77 лв. и съответни лихви. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение в тази част е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, поради необоснованото кредитиране на приетата в хода на съдебното производство съдебно-икономическа експертиза относно пазарната стойност на общата стойност на хотел и механа в с. Кранево, вместо експертизата, приета в хода на ревизионното производство. Иска отмяна на решението в посочената част и отхвърляне на жалбата против РА в тази част, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Кръстинка Минчева Панайотова от с. Кранево не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на първо "а" отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна, защото: Пред административния съд е бил предмет на контрол РА, издаден по реда на чл. 122 и сл. ДОПК поради установено превишение на извършените от ревизираното лице разходи над доказаните му приходи. В хода на ревизионното производство е приета експертиза по метода на вещната стойност относно пазарната стойност на построената от лицето сграда-хотел и механа, съгласно която тази стойност е в размер на 358 710 лв., от които за изграждането на сградата до 2003 г. - 291 719 лв. и довършителни работи в размер на 66 991 лв. В хода на съдебното производството е приета съдебно-икономическа експертиза със същата задача, съгласно която посочената стойност е в размер на 231 439,27 лв., от които за изграждането - 223 018 лв. и довършителни работи 8 421,27 лв. За да отмени РА в посочената част съдът е приел, че стойността на извършените довършителни работи в изградената от съпрузите Кръстинка и Иван Панайотови сграда е в размер на 8 421,27 лв. /съгласно приетата по делото експертиза/, а не 66 991 лв. /съгласно експертизата в ревизионното производство. Неоснователно е главното касационното оплакване за необоснованост на извода, че пазарната оценка на построените от ревизираното лице и съпруга му сгради следва да се определи по заключението на съдебно-техническата експертиза, прието от съда, а не по това, прието в ревизионното производство. Приетата при ревизията експертиза е дала оценка на разходите по построяването и довършването на сградата по метода на вещната стойност, дефиниран от самото вещо лице като "разходи за изграждане на сградата". Макар това да не е записано изрично в приетото от съда заключение, по него пазарната оценка е определена по същия метод. При приемането на заключението в съдебното заседание на 16 февруари 2010 г., а и в самото заключение, вещото лице е обяснило разликата между неговата оценка и тази, изготвена в хода на ревизионното производство, с влагането на материали втора употреба в довършителните работи на обекта, за което ревизираното лице е представило писмени доказателства. Изготвената при ревизията експертиза е взела обща цена на СМР, в която са включени монтаж на асансьори, отоплителна инсталация и отоплителни тела, каквито съоръжения в сградата не са монтирани. Подробните данни на приетата от съда експертиза са след направения оглед на самия имот, което е още една причина това заключение да дава по-реална цена на процесните разходи. Макар съдът да е приел за неотносими към спора събраните гласни доказателства, от тях се установява, че голяма част от довършителните работи са извършвани с личен труд на съпруга на ревизираното лице, сина му и приятели т. е. за този труд не са заплащани разходи, което е още едно обстоятелство в подкрепа на крайния фактически извод на съда за определяне на реалния размер на данъчната основа. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо "а" отделение.