Определение № 937 от 30.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 3349/2013 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 852/25.03.2013г., постановено по т.д.№ 1439/12г., с което Софийският апелативен съд е допълнил определение № 75/11.01.2013г. по т.д.№ 1439/12г. в частта за разноските като е осъдил частния жалбоподател да заплати на [фирма] сумата от 25340 лв., представляваща разноски за заплатената държавна такса. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна. Ответникът оспорва частната жалба. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение намира следното: За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че с определение № 75/11.01.2013г. не се е произнесъл по цялото искане, поради което освен присъдените 60000 лв. за разноски, е осъдил частния жалбоподател и за разноските в размер на държавната такса по въззивното производство. Според т.2 на ТР №6/12г. от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС страната следва да представи списък за разноски по чл.80 ГПК, дори когато е направила само един разход в производството, за който е представено доказателство, като непредставянето на списък има за последица недопустимост на молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските – т.9 на ТР № 6/12г. Съгласно т.11 на ТР № 6/12г. претенцията за разноски следва да бъде заявена в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото в съответната инстанция. В случая, ответникът по иска е дал съгласие с оттеглянето на исковете с молбата от 12.12.12г. и с молба вх.№12228/12.12.12г. е представил доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция с приложени договор за правна защита и съдействие и извлечение от банкова сметка за заплащането му. С определение № 75/11.01.13г. САС се е произнесъл по разноските съобразно с доказателствата по молбата от 12.12.12г., която е възприел и като искане за присъждане на разноски. В този смисъл молбата от 31.01.13г. представлява молба за изменение, а не за допълване на определение № 75/11.01.13г. в частта за разноските. Поради липсата на списък по чл.80 ГПК, включително и представен с молбата от 31.01.13г. и произнасянето от апелативния съд по цялото заявено искане за присъждане на разноски по молбата от 12.12.12г., определение № 852/25.03.13г. е недопустимо по смисъла на т.9 на ТР № 6/12г., поради което следва да се обезсили. Разноски за настоящото производство не се дължат. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд