Определение № 5987 от 02.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4625/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Д. А. Т., чрез процесуален представител адв. Москова срещу определение № 588 от 08.04.2026 г., постановено по адм. дело №108/2026г. на Административен съд (АС) - Ямбол. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата му срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по интервенциите, обвързани с площ за кампания 2023г. с изх. № 02-280-6500/1210 от 01.06.2025г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че съдът не е обсъдил изложените в жалбата му и представено становище аргументи, относно получено електронно съобщение от 04.03.2026г., с което е уведомен от ДФЗ за налично в индивидуалната му партида ново уведомително писмо за кампания 2023г. - директни плащания, както и че този документ е изтеглен от СЕУ на 10.03.2026г., поради което жалбата му е подадена в срок. Моли обжалваното определение да се отмени и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба – изпълнителен директор на ДФЗ не изразява становище. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да остави без разглеждане жалбата и да прекрати производството по делото съдът от фактическа страна е установил, че Уведомително писмо изх. № 02-280-6500/1210 от 01.06.2025 г. на изпълнителния директор на ДФЗ е било публикувано в СЕУ на 02.06.2025г. и изтеглено от адресата на 05.06.2025г. Жалбата срещу уведомителното писмо е била депозирана в съда на 17.03.2026 г. При така установеното от фактическа страна, позовавайки се на разпоредбите на чл. 28, ал. 1 и ал. 3 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), от правна страна, съдът е приел, че на 06.06.2025г. е започнал да тече 14 - дневния срок за обжалването му, който е изтекъл на 19.06.2025г., а подадената на 17.03.2026г. жалба до АС е просрочена. Отделно от горното, АС - Ямбол е счел, че дори да се приеме за спорен моментът на изтегляне на УП, жалбата отново се явява просрочена, доколкото 6 месечният срок за изтеглянето му е изтекъл на 02.12.2025г. и 14 - дневния срок за обжалването му е изтекъл на 16.12.2025г., а подадената жалба на 17.03.2026г. се явява просрочена. Определението е правилно. При правилно приложение на разпоредбите на чл. 149, ал. 1 АПК, чл. 28, ал. 1 и 3 и предвид § 12, ал. 1 от ПЗР към ЗПЗП (ДВ бр. 85/2024 г.) първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че жалбата, с която е сезиран е просрочена. Изводите му се базират на правилен анализ на установените по делото факти и в съответствие с приложимата нормативна уредба. Жалбодателят не оспорва констатациите на съда, относно датата на публикуване в СУЕ на оспореното пред АС - Ямбол уведомително писмо, както и изтеглянето му на 05.06.2025г. В частната жалба навежда доводи, че е получил на 04.03.2026г. електронно уведомление за налично в индивидуалната му партида ново уведомително писмо за кампания 2023г. - директни плащания, както и че от това съобщение жалбоподателят узнава за наличието на нов АА в СЕУ и същият е изтеглен на 10.03.2026г., поради което подадената жалба на 17.03.2026г. е в срок. Наведените доводи са неоснователни. Дори да се приеме, че оспореното пред АС - Ямбол уведомително писмо изх. №02 -280 -6500/1210 от 01.06.2025г., изтеглено от жалбоподателя на 05.06.2025г., видно от приложения по делото Журнал за изтеглени ИАА е било повторно качено в СЕУ от ДФЗ и изтеглено от жалбоподателя на 10.03.2026г. то повторното му изтегляне не възстановява пропуснатия 14 - дневен срок за неговото обжалване, респективно нов срок за обжалването му не тече. На следващо място от представеното по делото копие от електронно съобщение до жалбоподателя от 04.03.2026г., с което е уведомен за качено ново УП по заявление: Директни плащания, схема :документи заявяване през СЕУ и прием ДДП - Кампания 2023г. по никакъв начин не може да се приеме, че касае оспореното пред АС - Ямбол уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по интервенциите, обвързани с площ за кампания 2023г., в частта касаеща намаленията по интервенциите ЕКО - НИП. В случая пред АС - Ямбол е оспорено УП за оторизация и изплатено финансово подпомагане по интервенциите, обвързани с площ за кампания 2023г., касаеща намаленията по интервенциите ЕКО - НИП. Не на последно място жалбоподателят не представя доказателства кое уведомително писмо е изтеглено именно на 10.03.2026г., както твърди в частната жалба, за да бъдат съпоставени. Правилно от представените по делото доказателства на л.28 от първоинстанционното дело Журнал за изтеглени индивидуални административни актове, съдът е приел, че с изтеглянето на УП за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по интервенциите, обвързани с площ за кампания 2023г. същият се счита за връчен от момента на изтеглянето му и от следващия ден тече 14-дневния срок за обжалването му, като от представените доказателства, вкл. електронно съобщение на л. 6 от делото не може да бъде направен извод, че УП без посочен номер в електронното съобщение е идентично с обжалваното пред АС - Ямбол УП с посочения по-горе номер. Правилно съдът, въз основа на представените по делото доказателства и приложението на чл. 28, ал. 3 ЗПЗП и предвид § 12, ал. 1 ПЗР към ЗИД ЗПЗП приема, че подадената жалба срещу процесното УП е недопустима при наличие на предпоставките по чл. 159, т. 5 АПК и оставя същата без разглеждане и прекратява производството по делото. По изложените съображения и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение