Определение № 506 от 25.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 452/2011 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, изр.1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на К. И. П. против определение от 30.06.2011г. по гр.д.№ 162/2011г. на Кюстендилски окръжен съд, с което е върната касационната жалба, подадена от същия против постановеното възивно решение. Навеждат се оплаквания за нарушение на процесуалния закон, поради това, че съдът следвало да изчака внасянето на държавна такса и след изтичане на срока, щом другите му указания са изпълнени в срок. Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 1 във вр. с ал.1 т.1 от ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.. За да постанови обжалваното определение, съдът е взел предвид, че въпреки дадените конкретни указания не е внесена държавната такса за производството по допускане до касация в размер на 30 лв. Определението е правилно. За съдът не е имало задължение да изчака жалбоподателя да внесе нормативно установената и изрично посочена в дадените указания държавна такса след изтичане на срока. Ако е имало особени непредвидени обстоятелства,у поради което не е могло да бъде внесена държаната такса в този срок, страната е могла да иска продължаване или възстановяване на срока за това. Подобно искане обаче не е постъпвало. Законодателят не поставя нередовността, изразяваща се в невнасяне на дължимата държавна такса под различен режим от другите нередовности, т.е. невнасянето й в срок е основание за връщане, както неизпълнението на всички останали нередовности. Или в обобщение, при постановяване на обжалваното определение не е нарушен процесуалния закон, поради което то следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение