Определение № 11853 от 24.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8333/2025 г.

Производството е образувано е по касационна жалба на председателя на Държавна агенция за бежанците(ДАБ) при Министерски съвет(МС) срещу решение № 21567 от 23.06.2025г., постановено по адм.д. 6036/2025г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменено като процесуално незаконосъобразно Решение №РПЗТ -39 от 22.05.2025г. на председателя на ДАБ, с което е настанен Ф. А. Х., гражданин на Сирия, с [ЛНЧ], в помещение от затворен тип до отпадане на основанието или до окончателно приключване на производството за предоставяне на международна закрила. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушаване на закона и процесуални правила - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли да бъде отменено обжалваното решение ведно със законните последици. В съдебно заседание страните и представителят на Върховна касационна прокуратура изразяват становище, че съгласно разпоредбата на чл.45в Закон за убежището и бежанците(ЗУБ), решението на първоинстанционния съд е окончателно. Върховният административен съд, трето отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, но е процесуално недопустима. Пред АССГ е било оспорено решение № РПЗТ-39/22.05.2025г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл.45в, ал.1 вр. чл.45б, ал.1, т.2 и чл.95а вр. чл.30, ал.1, т.6 и т.11 от ЗУБ, Ф. А. Х., гражданин на Сирия, е настанен в помещение от затворен тип до отпадане на основанието или до окончателно приключване на производството за предоставяне на международна закрила. Към момента на постановяване на решението спрямо Ф. Х. е висящо производството по оспорване пред съда на Решение № 1075/28.01.2025г. на председателя на ДАБ при МС, с което на чуждия гражданин е отказано предоставянето на международна закрила в Република България. С обжалваното решение на Административен съд София-град е отменил като процесуално незаконосъобразно Решение №РПЗТ -39 от 22.05.2025г. на председателя на ДАБ. Съдът е мотивирал акта си с допуснато съществено процесуално нарушение от органа, който е приел, че са налице и двете правни основания - чл.45б от ЗУБ и чл.95а от ЗУБ. Според съда, относима е нормата на чл.95а от ЗУБ, поради което е приел, че съдебното решение подлежи на обжалване пред ВАС. В решение № РПЗТ-39/22.05.2025г. на председателя на ДАБ, административният орган е направил извод, че Ф. Х. с действията си е нарушил чл.30, ал.1 т.11 от ЗУБ като е нарушил забраната да не напуска определената му зона без разрешение, което е основание за неговото настаняване в център или помещение от затворен тип до приключване на производството с влязло в сила решение, поради констатирано второ нарушение на чл.30, ал.1, т.11 ЗУБ по реда и процедурата на чл.95а, ал.2 от ЗУБ. Систематичното място на чл.95а, ал.2 е в Глава осма „Административнонаказателна отговорност“, като в разпоредбата не е посочена обжалваемост. Нейното приложение е пряко обвързано с констатирано нарушение по чл.30, ал.1, т.11 ЗУБ, за което се прилага мярката, предвидена в чл.45б, ал.1, т.2 ЗУБ – временно настаняване в център от затворен тип. Основанието за настаняване на лицето в помещение от затворен тип е това по чл.45б, ал.1, т.2 ЗУБ, а установеното повторно нерегламентирано напускане на определената за движение зона е доказателство, че е налице опасност чужденецът да се укрие, като тази принудителна мярка обезпечава приключването на производството по предоставяне на международна закрила. Съгласно чл.9, т.3 от Директива 2013/33/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. за определяне на стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила, когато задържането е разпоредено от административните органи, следва да се осигури бърз съдебен контрол за законосъобразността на задържането. За тази цел в чл.45в, ал.5, както и в чл.45г, ал.4 от ЗУБ е предвиден едноинстанционен съдебен контрол с оглед по-кратък срок, в рамките на който да се осъществи този контрол. По изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че е приложима нормата на чл.45в, ал.5 ЗУБ като постановеното решение № 21567 от 23.06.2025г., постановено по адм.д. 6036/2025г. по описа на Административен съд София-град е окончателно и не подлежи на обжалване. Налице е хипотезата на чл.215, т.4 АПК, с оглед на което касационната жалба следва да се остави без разглеждане, а настоящето производство да се прекрати. Така мотивиран и на основание чл.215,т.4 АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение