Решение № 5254 от 14.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1226/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Средец, чрез адв. И. К. - Тунтева като процесуален представител, против решение № 8990 от 21.10.2025 г., постановено по адм. дело № 519/2025 г. по описа на Административен съд – Бургас. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорват се изводите за липсата на индивидуализация на наредения за премахване строеж, като се сочи, че същият е описан в достатъчна степен, включително с посочване на броя, местоположението и категорията му. Твърди се, че процесният обект представлява строеж, а не преместваем обект както неправилно е прието от първоинстанционния съд. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение. Ответникът – „Странджа Агро Инвест“ ЕООД, чрез пълномощника си адв. С. Атанасов, в писмен отговор и писмена защита, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на съдебни разноски за настоящото производство. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за липса на касационни основания за отмяна на съдебното решение, което счита за правилно. Върховният административен съд, второ отделение, като обсъди доводите в касационната жалба и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С оспореното решение, по жалба на „Странджа Агро Инвест“ ЕООД, съдът е отменил заповед № 2/18.02.2025 г. на кмета на Община Средец, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: „Водно огледало и постройки за обитаване с покриви от термопанели върху метална конструкция, които могат да се използват като жилища за настаняване“, находящ се в местността „Божура“, в УПИ Х-13 в кв. 2, отреден „за обществено обслужване, параклис и озеленяване“ по действащия ПУП-ПРЗ на ТК – „Божура“, поземлен имот с идентификатор 17974.202.13 по КККР. За да постанови този резултат, съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, но при неспазване на установената форма, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон. Обосновава извод, че обектът, чието премахване е разпоредено с процесната заповед, не е индивидуализиран в достатъчна степен, тъй като в констативния акт и заповедта е описан общо като един обект, а и не са посочени параметри, обем, характеристики и брой на „постройките за обитаване“, както и липсва графична част, указваща разположението им. Счита, че по този начин са нарушени изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 АПК, което се отразява върху възможността за изпълнение на заповедта, организирането на защитата на адресата й, както и върху осъществяването на съдебен контрол за законосъобразност на акта. Излага съображения, че като не изпълнява задължението си да установи вида, местоположението и всички относими към индивидуализацията на строежа факти, административният орган издава оспорената заповед без изясняване на обстоятелствата от значение за случая, с което допуска съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Въз основа на данните по преписката и делото, приема, че незаконният строеж, предмет на оспорената заповед, включва два отделни обекта – „водно огледало“ и „постройки за обитаване с покрив от термопанели върху метална конструкция“, като последните не представляват строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. Като кредитира становището на приетата по делото съдебно-техническа експертиза (СТЕ), достига до извод, че „водното огледало“ представлява елемент на предвиденото в имота озеленяване – водна площ с декоративен характер, но органът не е посочил площ, дълбочина, воден обем и други идивидуализиращи го белези, а „постройките за обитаване“ отговарят на дефиницията за преместваем обект по § 5, т. 80 ДР ЗУТ, доколкото представляват контейнери, които могат да бъдат преместени в пространството без да загубят своята индивидуализация и е възможно използването им на друго място със същото или подобно предназначение. Стига до заключение, че при липсата на строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ЗУТ, не е необходимо да се извършва преценка за търпимост по смисъла на ЗУТ. Приема също, че противоречието в процесната заповед между фактическите установявания, от една страна, и правните изводи и диспозитива, от друга, водят до нейната незаконосъобразност. Оспореното съдебно решение е правилно като краен резултат, но по съображения, които не съвпадат изцяло с възприетото в мотивите на съдебния акт, а именно: Настоящият състав на касационната инстанция счита за правилен крайният извод на административния съд за незаконосъобразност на оспорената заповед на кмета на Община Средец, като споделя формираните мотиви, че същата е издадена при неспазване на изискванията за форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 и 5 АПК поради липсата на индивидуализация на наредения за премахване строеж, както и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, свързано с неизпълнение на задължението на административния орган по чл. 35 АПК. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че оспорената заповед и констативният акт, въз основа на който е издадена, са с ясен предмет, като подлежащият на премахване строеж е описан в достатъчна степен, така че да няма съмнение по отношение на неговия вид, конструкция, предназначение и местоположение. Правилно административният съд приема, че в заповедта строежът е описан общо като един обект и е без достатъчна индивидуализация. Липсват каквито и да било данни относно размерите, материалите, броя постройки и други характеристики на строежа. Не е изготвена и окомерна скица за обозначаване на местоположението на обектите. Такива данни не могат да се изведат и от останалите документи по административната преписка. Настоящият състав споделя извода на административния съд, че приложените към констативния акт снимки на спорните обекти не могат да заместят изискването за тяхната индивидуализация в заповедта по чл. 225а ЗУТ. Посочените недостатъци представляват нарушение на изискването за форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 АПК, както правилно е приел първоинстанционният съд. Административният орган нарежда премахването на „водно огледало и постройки за обитаване с покриви от термопанели върху метална конструкция, които могат да се използват като жилища за настаняване“, без да се направи разграничение между отделните обекти и да се посочат параметрите на всеки от тях. В резултат на това предметът на премахване е неясен, който порок на акта води до невъзможност да се извърши съдебен контрол за неговата законосъобразност. Извършването на преценка за законност на един обект изисква яснота относно параметрите на построеното. Точното му индивидуализиране е от значение и за разграничаването му от други строежи в имота, доколкото по делото са налични данни, че в същия парцел има изградена и друга сграда, нанесена в кадастралната карта с идентификатор 17974.202.13.1. В производството по чл. 225а във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ административният орган следва да установи освен липсата на строителни книжа също вида, разположението и точните параметри на проверявания обект. Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че липсата на индивидуализация на подлежащия на премахване строеж е в резултат на неизпълнението на задължението на административния орган да изясни фактите и обстоятелствата по делото съгласно чл. 35 АПК. Това от своя страна квалифицира оспорения административен акт като издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, представляващо самостоятелно основание за отмяната му. Налице са основанията по чл.146, т.2 и т.3 от АПК за незаконосъобразност на процесната заповед и обжалваното решение за отмяна на същата е правилно. Настоящият състав не споделя извода на първоинстанционния съд, че разпореденият за премахване обект, описан като „постройки за обитаване с покриви от термопанели върху метална конструкция“ не представляват строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ и има характеристиките на преместваем обект, който извод е обоснован с данните в СТЕ. Последната е възприета изцяло, независимо, че квалификацията на процесния обект е правен въпрос и не е от компетентността на вещото лице. Експертът може да определи техническите характеристики на обекта, но съдът е този, който следва да направи правен извод за наличието или не на строеж съгласно законовото определение за това. За да се квалифицира един обект като преместваем, той следва да отговаря кумулативно на няколко изисквания, определени в § 5, т. 80 ДР ЗУТ и чл. 56 ЗУТ. Относно начина му на прикрепване към терена, необходимо е при поставянето му и/или след премахването му да не се изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята. Във връзка с възможността да бъде преместван, се изисква след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура, да може обектът да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение. Изисква се също обектът да има някое от предвидените в чл. 56, ал. 1 ЗУТ предназначения – за увеселителни, административни, търговски и други обслужващи дейности, за временно обитаване при бедствия, за дейности, свързани с отбраната и сигурността на страната, рампи и/или подемни платформи, които представляват съоръжения за достъпна среда, за преодоляване на денивелацията от съществуващ терен до входна врата на сграда, както и за преодоляване на не повече от едно етажно ниво в сграда. От данните по делото, включително становището на вещото лице по назначената СТЕ, се установява, че „постройките за обитаване с покриви от термопанели върху метална конструкция“ са монтирани върху една обща циментова площадка, като е налице бетониране на терена. Налице са функционално свързани елементи на един обект. Циментовата площадка е предназначена именно за монтаж на контейнерите и металните колони, подкрепящи металната конструкция на покрива с термопанели. Този извод не се променя от констатацията, че “постройките за обитаване“ представляват доставени в готов вид контейнери, като липсват данни относно начина на закрепването им към циментовата площадка. Относно металните колони пък е установено, че са „насадени“ в циментовата площадка, като са заварени към предварително монтирани в нея фусове. Наличието на циментовата площадка като елемент от установените обекти, който безспорно променя субстанцията на земята, сочи за наличието на строеж, а не за преместваем обект. Преместване на циментовата площадка заедно с контейнерите и изградената върху нея метална конструкция на друго място не би могло да бъде извършено при запазване на физическата им цялост. Изградената циментова площадка не може да се определи и като монолитен конструктивен елемент по смисъла на § 5, т. 80, последно изречение ДР на ЗУТ, чрез който преместваемият обект се закрепва временно върху терена и е предназначен да гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на обекта, тъй като цитираната норма не позволява този елемент да служи за основа за изграждане на строеж, какъвто е разглежданият случай, а именно плочата да служи като основа, върху която са монтирани металната конструкция и контейнерите. Описаният обект не отговаря на понятието за преместваем обект и доколкото няма никое от предвидените в чл. 56, ал. 1 ЗУТ, предназначения. Независимо от горното, настоящата инстанция намира, че в случая не са налице основания за отмяна на съдебния акт, тъй като нарушението на изискването за форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 от АПК, както и установените съществени нарушения на административнопроизводствените правила са достатъчни да мотивират крайния извод за незаконосъобразност на заповедта на кмета на Община Средец и за отхвърляне на жалбата. По тези съображения следва да се приеме, че не са налице основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на обжалваното решение. Оспореният съдебен акт е правилен и следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора и своевременно заявеното искане от ответника за присъждане на разноски за настоящото производство, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на „Странджа Агро Инвест“ ЕООД сумата в размер на 2400.00 евро, представляваща адвокатско възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и съдействие. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,