Определение № 120 от 08.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8669/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по частна жалба на С. Д. А. с адрес в гр. Варна, на [адрес], против Определение № 5367 от 27.05.2024 г., постановено по адм. д. № 1019 по описа за 2024 г. на Административен съд – Варна. Твърди, че определението е неправилно поради нарушение на материалния закон и моли за отмяната му, като делото се върне за продължаване на съдопроизводствените действия по предявената от него против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Варна (ОД на МВР – Варна) искова молба. Ответникът – ОД на МВР – Варна със седалище и адрес на управление в гр. Варна, на ул. „Цар Калоян“ № 2 не изрязява становище по частната жалба в срока по чл. 232 АПК. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение Административен съд – Варна е оставил без разглеждане предявената от А. против ОД на МВР – Варна искова молба с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), за осъждането на ответника да му заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 56.00 лв. и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000.00 лв., претърпени вследствие на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) „Временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство“ № 22-0819-001457 от 12.10.2022 г., издадена от В. Иванова, полицейски инспектор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна, ведно със законната лихва върху сумите на обезщетенията, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното им изплащане. Наред с това съдът е прекратил производството по делото. За да достигне до извод за недопустимост на подадените искове, решаващият състав на Административен съд – Варна е приел, че сочените от ищеца вреди произтичат от индивидуален административен акт, който не е надлежно обжалван по административен или съдебен ред, което е признато от ищеца, той и частен жалбоподател с негова молба, вх. № С.д. 7357 от 23.05.2024 г. – л. 18 от първоинстанционното дело. Съобразил е данните по делото за образувано досъдебно производство № 513/2022 г. по описа на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна и прокурорска преписа № 13870/2022 г. по описа на Районна прокуратура – Варна затова, че на 12.10.2022 г., около 00.55 ч. в гр. Варна, на бул. „Св. Елена“, в посока бул. „Трети март“ свидетелят С. А. управлявал лек автомобил „Хонда Сивик“ с рег. № [рег. номер] след употреба на наркотични вещества или техни аналози – престъпление по чл. 343б, ал. 3 от Наказателния кодекс (НК), както и приобщеното, като доказателство, Постановление от 28.03.2023 г. на прокурор при Районна прокуратура – Варна (л. 5, пак там) за прекратяване на това досъдебно производство и прокурорска преписка. Преценил е, че прекратяването на досъдебното производство не води до отмяна на заповедта, от която се претендира имуществената и неимуществената обезвреда. Подчертал е, че Прокуратурата на Република България не разполага с компетентност да се произнася по законосъобразността на административни актове и да ги отменя. Допълнил е, че възстановяването на 31.03.2023 г. на свидетелството за управление на моторно превозно средство на А. („Справка за нарушител/водач“ на л. 16 и л. 17 от административната преписка) е следствие не на отменена по надлежния ред ЗППАМ, а поради отпадане на основанието за нейното действие. Като се позовал на разпоредбата на чл. 204, ал. 1 АПК, съдът е формирал решаващия извод за недопустимост на предявените от А. искове, мотивирайки се с липсата на положителна процесуална предпоставка за разглеждането им по същество. Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно. Настоящата инстанция възприема изцяло мотивите на обжалвания съдебен акт, поради което на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК, препраща към същите. Правилно Административен съд – Варна е приел, че производството по първоинстанционното дело подлежи на прекратяване, тъй като не е налице отмяна по административен или съдебен ред на индивидуалния административен акт, от който А. претендира имуществената и неимуществената обезвреда. Съгласно нормата на чл. 204, ал. 1 АПК, когато се претендират вреди от незаконосъобразен административен акт, неговата отмяна е условие за допустимост на иска по чл. 203 АПК. В текста на ЗППАМ № 22-0819-001457 от 12.10.2022 г., издадена от В. Иванова, полицейски инспектор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна, на нейния адресат е указана изрично възможността за нейното обжалване по административен или по съдебен ред, като е посочен и срока за това. Безспорно се установява в случая, че процесният акт не е обжалван по надлежния ред, съответно че срокът за неговото обжалване е изтекъл. Отделно от това следва да се посочи, че в подадената искова молба няма наведени доводи за нищожност на процесната ЗППАМ. Предвид данните по делото за датата на връчване на заповедта и заявеното (в молба на ищеца, вх. № С.д. 7357 от 23.05.2024 г. – л. 18 от първоинстанционното дело), че тази заповед не е обжалвана, не е налице и хипотезата по чл. 204, ал. 2 АПК за съединяване на предявените искове с оспорването на административния акт. Необосновано частният жалбоподател обвързва законосъобразността на ЗППАМ № 22-0819-001457 от 12.10.2022 г. с отрицателния резултат, който е получил от медицинското изследване за установяване употребявал ли е наркотични вещества или техни аналози, докато е шофирал на 12.10.2022 г. В нормата на чл. 149, ал. 1 АПК законодателят е посочил срока, в който могат да се обжалват индивидуалните административни актове – 14-дневен от съобщаването им. При необжалването им, същите влизат в сила и влекат съответните последици, вкл. тяхното изпълнение. След като процесната заповед не е обжалвана по съответния ред и срокът за нейното обжалване е изтекъл, тя е станала стабилен акт, подлежащ на изпълнение. По изложените съображения, обжалваното определение, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия