Определение № 11417 от 13.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10018/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Б. А. А., чрез адв. Т. Иванчева, против определение № 823/26.08.2025 г., постановено по входящ номер № 1528 от 26.08.2025 г. по адм. дело № 245/2025 г. по описа на Административен съд - Монтана, с което е отхвърлена молбата му освобождаване от заплащане на определения депозит по назначената съдебно – оценителна експертиза. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение, като се сочи наличието на ТЕЛК. Иска се неговата отмяна и вместо това да се освободи изцяло ищецът от заплащане на разноски по делото. Ответната страна – Областен управител на област Монтана, с писмено становище оспорва частната жалба като неоснователна и моли за нейното отхвърляне. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, за която определението е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. Производството по делото на АС Монтана е образувано по реда на ЗОСОИ, след като делото е върнато за окончателно решаване на претенцията за размера на обезщетяване с помощта на експертиза от лицата по чл. 4 от закона на друг съдебен състав. С влязло в сила решение № 8090/22.07.2025 г., постановено по адм. дело № 2056/2024 г. по описа на ВАС, трето отделение, е признато право на обезщетяване с компенсаторни записи на Б. А. А. в качеството му на наследник на А. С. А. за обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 3, ал. 1, т. 3 ЗОСОИ с компенсаторни записи за отчуждените по ЗОЕГПНС недвижими имоти, находящи се в гр. Монтана. Със същото решение ВАС е присъдил в полза на Б. А. А. разноски в размер на 5120 лв. С определение по хода на делото на АС Монтана № 770/05.08.2025 г. за определяне на оценката на отчуждения имот и на броя на полагащите се като обезщетение компенсаторни записи, съдът е допуснал оценителна експертиза и е назначил вещо лице, което да извърши експертизи съгласно § 4 ЗОСОИ, като е определил и първоначален депозит в размер на 1500 лева, вносими по делото от Б. А. в двуседмичен срок от съобщението по депозитната сметка на АС Монтана. Оспореното в настоящото производство определение е постановено по повод подадена от страна на Б. А. молба вх. № 1528/26.08.2025 г. по описа на АС Монтана, с която е поискал освобождаване от внасяне на определения депозит. Като доказателства към молбата е приложил Експертно решение № 0514 от заседание № 028 от 13.02.2013г. със срок на чуждата помощ до 01.02.2016 г. за срок от три години, декларация за материално и гражданско състояние във връзка с искането по чл. 83, ал. 2 ГПК, в която е отразено, че е разведен, инвалид 98%, получава пенсия от 670 лв. и има апартамент в гр. София. За да отхвърли горепосочената молба, административният съд приел, че приложеното по отношение на Б. А. експертно решение е с изтекъл срок, същият получава пенсия в размер на 670 лв., като през 2021 г. е реализирал и две сделки за покупко – продажба на поземлени имоти, като също така е заявил и искане за издаване на изпълнителен лист за присъдените му разноски от 5120 лв., които е сторил в предходните производство при същото материално и имуществено състояние. Обжалваното определение е валидно и допустимо, но неправилно. Действително, от представените доказателства е видно, че Експертно решение № 0514 от заседание № 028 от 13.02.2013 г. със срок на чуждата помощ до 01.02.2016 г. е за срок от три години, но съдът не е съобразил че към момента на издаване на решението А. е бил на почти [възраст], а към 2016 г. пенсионната възраст за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст за мъжете е била 63 години и 10 месеца възраст. Също така, съгласно чл. 68, ал. 3 от действащия към 2016 г. КСО в случай че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. Следователно, преди изтичането на трите години срок на Експертно решение № 0514, А. е придобил право на пенсия, поради което съгласно Закона за хората с увреждания (Oбн., ДВ, бр. 105 от 18.12.2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) чл. 26, ал 3 лицата с определени вид и степен на увреждане 50 и над 50 на сто, установени след навършване на възрастта за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване, както и лицата с намалена работоспособност, навършили възраст за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване в срока на решението на ТЕЛК (НЕЛК), ползват правата по закона пожизнено независимо от определения в експертното решение срок. Следователно, в срока за валидност на Експертно решение № 0514 Б. А. е навършил пенсионна възраст, поради и което срокът на ТЕЛК, определен в размер на 98 % с чужда помощ, е станал пожизнен. Също така, действително А. е реализирал две сделки за покупко – продажба на поземлени имоти, но това е станало през 2021 г. Пенсията, която получава, е в размер на 670 лева, а обстоятелството, че е поискал издаване на изпълнителен лист за присъдените му от страна на ВАС разноски в размер на 5120 лв., които А. е сторил в предходното производство по ЗОСОИ, не представляват доход за него, а възстановяване на вече сторени от него разноски. Експертното решение на ТЕЛК, както и размерът на получаваната пенсия от 670 лева сочат за лошо социално и здравословно положение на лицето. Същият не би могъл да заплати разноските по делото, без да се лиши от средства за живот, като се съобрази и тежкото му здравословно състояние. Предвид на определените с ТЕЛК 98 % инвалидност с чужда помощ и лошото здравословно състояние на А., следва, че жалбоподателят не трябва да бъде поставян пред избор дали да използва наличните си парични средства за задоволяване на основни жизнени нужди или за да осигури достъпа си до правосъдие. Неправилна и необоснована е направената от административния съд преценка, че не са налице основания лицето да бъде освободен от внасяне на разноски по делото в съответствие с искането му. Според настоящият състав на Върховния административен съд декларираните от лицето обстоятелства относно материалното му и здравословно положение, представените доказателства относно здравословното състояние, дават основание да се приеме, че не разполага с достатъчно средства да заплати разноски за назначената по делото съдебно-оценителна експертиза. Поради това, оспореното определение следва да се отмени и вместо това да се постанови друго, с което лицето се освободи от внасянето на разноски по адм. дело № 245/2025 г. по описа на Административен съд - Монтана. По тези съображения и на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, вр. чл. 144 АПК, Върховният административен съд, трето отделение в настоящия съдебен състав