Определение № 104 от 17.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 184/2012 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Образувано е по молба на [фирма], [населено място], подадена от пълномощника адвокат В. М., в която се сочи, че с решение № 298 от 8.11.2012 год., постановено по същото дело, настоящият състав на ВКС е отменил въззивно решение № 225 от 3.10.2011 г. по гр.д. № 337/2011 г. на Старозагорския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 390 от 7.04.2011 г. по гр.д. № 6350/2010 г. на Старозагорския районен съд, с което е уважен искът по чл.200 КТ за сумата 7 000 лв. и е отхвърлил предявеният от К. Г. Й. срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл.200 КТ за присъждане на обезщетение за претърпяни неимуществени вреди от трудова злополука в размер на сумата 7000 лв. Със същото решение е присъдил на молителя част от направените разноски в размер на 950 лв., представляващи адвокатско възнаграждение. Искането е за присъждане на всички разноски в размер общо на сумата 2150.90 лв., за които е представен списък по чл.80 ГПК. Писмен отговор по чл.248, ал.2 ГПК не е постъпил от ответника К. Г. Й.. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. констатира, че молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК и е допустима. Разгледана по същество молбата е частично основателна. С решение № 298 от 8.11.2012 г., постановено по гр.д. № 184/2012 г. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. е отхвърлил предявеният от К. Г. Й. срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл.200 КТ за присъждане на обезщетение за претърпяни неимуществени вреди от трудова злополука в размер на сумата 7000 лв. и е присъдил на молителя направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 950 лв. От представените по делото доказателства е видно, че заплатената държавна такса за въззивно и касационно обжалване е общо в размер на 350.90 лв. Размерът на заплатения адвокатски хонорар за производството пред първа инстанция е 1000 лв., пред въззивна инстанция - 600 лв. и за касационното производство 300 лв. При тези данни настоящият съдебен състав намира, че искането на молителя за присъждане на направените разноски по делото, изразяващи се в заплатеното адвокатско възнаграждение е основателно. Искът по чл.200 КТ на К. Г. Й. срещу молителя е отхвърлен. При този изход на делото на молителя се следват разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение, което е в размер на 1900 лв., а с решението са присъдени 950 лв. Затова в частта за разноските същото следва да се измени и се присъдят още 950 лв. Ищецът по иска с правно основание чл.200 ГПК по силата на чл.83, ал.1, т.1 ГПК е освободен от заплащате на такси и разноски, т.е. правилото намира приложение и при възлагането на разноски, с оглед отхвърлянето на иска. Единственото изключение е по отношение заплатеното адвокатско възнаграждение, поради което внесената от молителя държавна такса по неговата въззивна и касационна жалба, която не е за сметка на ищеца по трудовия спор не подлежи на присъждане. Не следва да се присъжда и сумата 100 лв.- пътни разноски, тъй като по делото не са представени доказателства за направени такива. Предвид изложеното молбата следва да бъде уважена за сумата 950 лв. и К. Г. Й. следва да бъде осъден да заплати на молителя посочената сума. Водим от горното и на основание чл.248 ГПК, Върховният касационен съд, състав на IІІ г.о.,