Определение № 438 от 10.05.2014 г. на ВКС, I г. о., ГК

Производството по делото е било образувано по молба на И. В. за спиране изпълнението на решението, постановено по гр. д. № 398/2009 г. на ОС Кърджали, до произнасяне на ВКС по подадената от него касационна жалба на 11.05.2010 г. С определение от 26.11.2010 г. е било уважено искането за спиране след като В. е внесъл обезпечение в размер на 3315.52 лв. по сметка на ВКС. По подадената касационна жалба е било образувано гр. д. № 1883/2010 г. на ВКС, ІV г. о. Производството по това дело е приключило с постановяване на определение № 97 от 26.01.2011 г., с което не е допусната касационна проверка на обжалваното въззивно решение. И. В. е подал на 13.02.2014 г. молба, заведена с вх. № 1490 от същата дата, по ч. гр. д. № 438/2010 г. на ВКС, І г. о. с искане да му се върне остатъка от внесената като обезпечение парична гаранция в размер на 3315.52 лв., тъй като част от същата е била запорирана от съдия-изпълнител. От данните по гр. д. № 1883/2010 г. на ВКС, ІV г. о. се установява, че след приключване на касационното производство е постъпило запорно съобщение, издадено по изп. д. № 201181120400299, с което ЧСИ С. е наложил запор върху внесената парична гаранция по сметка на ВКС до размер на 1451.40 лв. Постъпило е и друго запорно съобщение за запориране на същата парична гаранция до размер на 783.34 лв. С определение от 29.06.22011 г. по гр. д. № 1883/2010 г. на ВКС, ІV г. о. е разпоредено сумите да се преведат на съдия изпълнител. След тази операция от внесеното обезпечение за спиране изпълнението на въззивното решение е останала сумата от 1080.78 лв. Тази сума е станала изискуема на 26.01.2011 г., когато е постановено определение № 97 на състав на ВКС, ІV г. о. от същата дата, с което не е допусната касационна проверка на обжалваното въззивно решение. При този изход на касационното производство въззивното решение е влязло в сила и е подлежало на изпълнение. Съгласно разпоредбата на чл. 82 ГПК внесените суми за разноски и гаранции в пари и ценности се внасят в приход на държавния бюджет, ако не бъдат поискани в срок от една година от датата, когато са станали изискуеми. В случая остатъкът от внесеното обезпечение е станал изискуем на 26.01.2011 г. Искането за възстановяването му на вносителя е направено на 13.02.2014 г., т. е. след изтичане на определения в закона срок от една година, поради което искането за връщането му на вносителя е неоснователно и ще бъде оставено без уважение като се разпореди остатъкът от внесеното обезпечение да се внесе в държавния бюджет. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.