Определение № 2024 от 16.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 300/2024 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищцата Ж. Ф. Ш. срещу решение № 5798 от 14.11.2023г. по в.гр.д.№ 7875/2022г. на Софийски градски съд. Произнасянето на въззивната инстанция е по жалбата на ищцата срещу решението по гр.д.№ 66119/2021г. на Софийски районен съд за отхвърляне на иска с правно основание чл.439 ГПК, че не дължи поради изтекла погасителна давност на „ЕОС Матрикс“ ЕООД суми, за събирането на които е образувано изпълнително дело № 854/2016г. на ЧСИ рег. № 875, въз основа изпълнителен лист, издаден на основание чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 1833/2012г. на РС Хасково. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност и за очевидна неправилност на въззивното решение. Посочва се, че изпълнително дело № 845/2016г. е образувано на 21.03.2016г. и срещу длъжника - ищцата Ж. Ш. не са осъществени същински изпълнителни действия, които да спират или прекъсват течащия в нейна полза давностен срок, чиято последица е и перемиране на изпълнителното производство на 21.03.2018г. - две години след образуването му. Поддържа се, че и след тази дата не са били извършвани същински изпълнителни действия по смисъла на т.10 от ТР № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС от 26.05.2015г., които да са прекъснали давността. Възразява се, че образуването на изпълнителното дело и изпращането на покана за доброволно изпълнение не са действия, водещи до спиране или прекъсване на давността. Посочва, че по отношение на ищцата заповедта за изпълнение е влязла в сила с връчване на призовка за доброволно изпълнение изх.№ 23843/25.03.2016г. (при заявено в исковата молба твърдение, че покана за доброволно изпълнение й е връчена през септември 2021г., въз основа на което първоинстанционният съд е отхвърлил иска, приемайки, че заповедта за изпълнение е влязла в сила през м.октомври и от този момент може да тече погасителна давност за присъдените вземания). Счита за неправилна преценката, че налагането на запор върху трудовото й възнаграждение на 30.08.2018г. следва да бъде съпоставяно с датата на предявяване на иска, за да се обоснове извод, че това изпълнително действие е прекъснало давността. Според касатора запорното съобщение до работодателя от 30.08.2017г. не може да прекъсне давността, тъй като не съдържа дата, име на получател и връчител. Възразява, че на основание чл.235, ал.3 ГПК релевантна е датата на провеждане на устните състезания пред въззивната инстанция -11.10.2023г. към който момент следва да се преценява дали е изтекъл петгодишният давностен срок. Навежда нови за спора твърдения, че непредприетите незабавно и в срок изпълнителни действия водят до извода, че вземането по издадения през 2012г. изпълнителен лист след заявление по чл.417 ГПК е погасено по давност преди връчването на покана за доброволно изпълнение през 2021г., и съставляват факт с правно значение, чието съобразяване води до извод за несъществуване на вземането, предмет на изпълнително производство. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите: 1/ Когато в мотивите на съдебно решение, се сочи, че насрочен, но неосъществен опис на движими вещи не прекъсва давностния срок, а с налагането на запор на трудово възнаграждение без да е осъществено удържане на суми по него, се прекъсва давностният срок, налице ли е противоречие и как следва да се приложат мотивите на ВКС по извършвани същински изпълнителни действия по смисъла на т. 10 от ТР от 26.06.2015 г. по д. № 2/2013 г. на ОСГТК, ВКС? 2/Кредитирайки запорно съобщение до работодател, не следва ли съдът да посочи, че при липса на оформена разписка за дата на връчване от кого и на кого, това съобщение не поражда правни последици, вместо бланкетно да преме, че е налице прекъсване на давностния срок? Отсъства ясно и коректно въведена допълнителна предпоставка като позоваването е общо - на противоречие с т.1 и т.3 на ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС. В писмен отговор ответната страна „ЕОС Матрикс“ ЕООД оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на жалбата. Излага съображения, че давността е прекъсвана многократно с молбата за образуване на изпълнителното дело и поисканите с нея изпълнителни действия; с налагането на 30.08.2018г. запор върху трудовото възнаграждение на длъжника; на 13.08.2018г. взискателят е поискал извършване на изпълнителни действия и отново е наложен запор върху трудовото възнаграждение на Ш., а на 06.11.2019г. е наложен запор върху банкови сметки на този длъжник; на 29.05.2020г. „ЕОС Матрикс“ - цесионер на първоначалния взискател е поискал в резултат на придобиването на вземането, да бъде конституиран като взискател и е поискал извършване на опис на движими вещи. Възразява, че дори по делото да е настъпила перемпция, тя е без правно значение за давността. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Изложените от ищцата фактически твърдения в исковата молба са, че през септември 2021г. е получила покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 854/2016г., образувано въз основа на изпълнителен лист на 23.07.2012г. Изпълнителното дело било образувано през март 2016г., но по него били предприети изпълнителни действия единствено по отношение на другия солидарен длъжник. Поради изтичане на двугодишния срок по чл.433,ал.1,т.8 ГПК, на 21.03.2018г. настъпила перемпция, но и след тази дата не са извършвани изпълнителни действия от значение за прекъсване на давността. Позовала се е на практиката на ВКС, че с прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433,ал.1,т.8 ГПК, погасителната давност за вземането тече от последното изпълнително действие, а не от деня, когато изпълнителното производство е прекратено или подлежащо на прекратяване. С твърдения, че към момента на подаване на исковата молба по изпълнителното дело в продължение на пет години по отношение на нея не са били извършвани същински изпълнителни действия, е поискала да бъде установено, че не дължи на ответното дружество присъдените по ч.гр.д.№ 1833/2012г. на РС Хасково вземания, като погасени по давност. По делото е било безспорно, че на 23.07.2012 г. по ч.гр.д. №1833/2012г. на РС Хасково срещу ищцата и солидарния длъжник Г. Ю. Ш. е издаден изпълнителен лист за солидарни задължения към „Банка ДСК“ ЕАД за главница по договор за потребителски кредит, за лихви и разноски, въз основа на който на 21.03.2016г. е образувано изп. дело № 854/2016 по описа на ЧСИ З. З.. От данните по делото е видно, че ищцата не е подала възражение по чл.414 ГПК, а е предявила иска си по чл.439 ГПК. Въззивната инстанция е приела на първо място, че неправилно първоинстанционният съд е пропуснал да се произнесе по твърденията на ищцата за настъпила перемпция по чл.433,ал.1,т.8 ГПК. Разгледала е подробно това възражение. Изложила е съображения, че спрямо ищцата перемпция е настъпила на 30.08.2019г. преди завеждането на исковата молба. Счетено е, че изпълнителното действие - налагане на възбрана върху недвижим имот няма значение за прекратяване по право на изпълнителното дело по отношение на ищцата, тъй като е било насочено срещу другия солидарен длъжник по изпълнението. Счела е, че описът на движимо имущество на ищцата, насрочен на 16.09.2020г., не прекъсва давността, тъй като не е извършен, а самото му насрочване не е действие с такава последица. Следващият извод на въззивната инстанция е за неправилност на становището на първоинстанционния съд за прекъсване на давността с подаване на молба за образуване на изпълнителното дело. Съставът се е позовал на даденото с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, съгласно което подаването на молба за образуване на изпълнителното дело, изпращането на покана за доброволно изпълнение и др. не са изпълнителни действия, които водят до прекъсване на погасителната давност, поради което е приел, че „че погасителната давност за процесното вземане е била прекъсната през месец октомври 2021 год. - с подаването на молба за образуването на изпълнителното дело“. Прието е на следващо място, че запорът върху трудовото възнаграждение на ищцата, наложен на 30.08.2017г., е годно изпълнително действие, прекъсващо давността, след което е започнала да тече нова петгодишна погасителна давност, която към завеждане на исковата молба - 19.11.2021г. не е изтекла. С тези съображения съставът на градския съд е посочил, че „предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недължимост на вземането по издадения изпълнителен лист от 23.07.2012 г. по ч.гр.д. №1833 от 2012 год. по описа на РС-Хасково поради изтекла погасителна давност се явява неоснователен и следва да се остави без уважение“. Следващият абзац от мотивите съдържа констатацията: „По изложените съображения и предвид липсата на съвпадане на крайните изводи на настоящата съдебна инстанция, с тези на първоинстанционния съд относно крайния изход на спора, решението следва да бъде отменено изцяло като неправилно, а предявените от ищцата искове следва да бъдат уважени като основателни“. Диспозитивът на решението е за потвърждаване на първоинстанционното решение за отхвърляне на иска и за връщане на делото на СРС „за произнасяне по въпроса по чл.433,ал.1,т.8 ГПК“. Независимо от постановеното „връщане на делото на СРС“ въззивният съд е администрирал подадената от ищцата касационна жалба и е изпратил делото на ВКС, в резултат на което е образувано настоящото дело. При така изложените от въззивната инстанция мотиви и постановения диспозитив, настоящият състав счита, че следва касационното обжалване да бъде допуснато за преценка валидността на въззивното решение - дали правораздавателната воля на решаващия съдебен състав е валидно изразена. При този извод не следва да се обсъжда искането за допускане на касационното обжалване по поставените в изложението въпроси и по довода за очевидна неправилност. На касатора следва да бъде указано внасянето на държавна такса в размер на 267.64лв. по сметката на ВКС в едноседмичен срок като при неизпълнение на указанието, касационната жалба подлежи на връщане. По изложените съображения ВКС, състав на Първо търговско отделение