Определение № 2772 от 18.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1462/2025 г.
ВАСШесто отделение18.03.2025 г.докладчик Десислава Стоева
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата, наименована „искова молба“ на А. М. А. срещу решение по т.10.4. по Протокол № 33 от дистанционното заседание чрез видеоконферентна връзка на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 06.10.2020 г., с което е повишена, на основание чл.160, във вр. с чл.193, ал.3 от ЗСВ, в длъжност „съдия“ във Върховен административен съд Л. П. П. - заместник-председател на Административен съд София – град. ПРЕКРАТЯВА производството по адм д № 1462/2025 г. по описа на Върховния административен съд. Определението може да бъде обжалвано с частна жалба в 7- дневен срок от съобщаването му пред петчленен състав на Върховния административен съд. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ секретар: Членове: /п/ ДЕСИСЛАВА СТОЕВА /п/ ЯВОР КОЛЕВ
Мотиви
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба, наименована „искова молба“ от А. М. А. срещу решение по т.10.4. по Протокол № 33 от дистанционното заседание чрез видеоконферентна връзка на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 06.10.2020 г., с което е повишена, на основание чл.160, във вр. с чл.193, ал.3 от ЗСВ, в длъжност „съдия“ във Върховен административен съд Л. П. П. - заместник-председател на Административен съд София – град. Искането е решението да бъде прогласено за нищожно. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира частната жалба за процесуално недопустима поради липса на правен интерес от оспорването. Текстът на чл. 159 от АПК урежда изчерпателно основанията за недопустимост на оспорването и прекратяване на съдебното производство. Тези основания представляват или липсата на процесуални предпоставки, т. е. елементи от фактическия състав на субективното право на оспорване, или процесуални пречки - наличието на факти, които го изключват или погасяват или пък препятстват упражняването му. Законодателят определя правния интерес от оспорване на всеки административен акт като положителна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно. За да е налице правен интерес за оспорващия, актът следва да засяга пряко и непосредствено негови субективни материални права и законни интереси. Това определя неговата процесуална легитимация, която следва да е налице както към момента на предявяване на жалбата, така и в хода на производството по съдебното оспорване. В конкретния случай решението по т.10, респ. т.10.4 на СК на ВСС за повишаване в длъжност на 9 броя съдии, и в частност повишаването в длъжност „съдия“ във ВАС на съдия Л. П., представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал.1 от АПК, но жалбоподателят не е активно легитимиран да оспорва този акт, тъй като той не засяга пряко и непосредствено неговата правна сфера - не нарушава или застрашава негови субективни права и законни интереси, нито му вменява /създава/ задължения. Активно легитимирани да обжалват процесното решение на СК на ВСС са участвалите в конкурса за повишаване в длъжност „съдия“ във Върховния административен съд магистрати, които не са били повишени в длъжност с атакуваното решение, в която категория лица обаче жалбоподателят не попада. А. А. не навежда твърдения и не представя доказателства, че е лице, участвало в проведената конкурсна процедура за повишаване в длъжност, съгласно обявения конкурс на СК на ВСС по Протокол №34/06.11.2018 г. /обн.ДВ, бр.95/16.11.2018 г./. Предвид изложените съображения, съдът приема, че за жалбоподателя не е налице правен интерес от оспорването. Наведените в жалбата доводи за нищожност на административния акт не обосновават правния му интерес, с оглед участието му като страна по административно дело по описа на Административен съд София- град, разглеждано от съдия П. до повишаването й в длъжност във ВАС, и процесуалната възможност да оспорва цитираното решение на СК на ВСС. Наличието на правен интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за разглеждане и произнасяне по оспорването, поради което за съда не е налице процесуалната възможност за постановяване на решение по същество на жалбата. Поради горното, жалбата на А. А., на основание чл. 159, т.4 от АПК, следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното производство следва да се прекрати. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,