Определение № 407 от 14.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 5166/2023 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба вх. № 260125/28.09.2023 г. на Н. и И. Т., уточнена с допълнителна молба вх. № 260143/17.10.2023 г., за отмяна на решение № 104 от 22.06.2020 г. по гр. д. № 1085/2019 г. на Районен съд – Севлиево, влязло в сила на 03.11.2020 г., като потвърдено с решение № 260025 от 03.11.2020 г. по гр. д. № 261/2020 г. на Окръжен съд – Габрово. С решението е разпределено ползването, на основание чл. 32, ал. 2 ЗС, на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-77/16.07.2008 г. на изп. директор на АГКК, с административен адрес: [населено място], [улица], при граници: имоти с идентификатори ***; ***; ***; ***; ***, между Н. П. М. и Й. Н. Т., и И. Н. Т. В първоначалната молба е посочено, че същата е с основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Твърди се, че решението е взето въз основа на лъжи; нарушени са чл. 117 и чл. 121 от Конституцията на Република България; на редовното заседание липсвал съдебен състав; заседанието било ръководено от председателя на съда; разгледана била само исковата молба, а представените от молителите документи не били уважени; било разделено нещо (имот), което не съществува. Към молбата са представени исковата молба, по която е било образувано първоинстанционното дело, решението по него, договор за доброволна делба и разрешително за строеж (последните две – намиращи се и в кориците на гр. д. № 1085/2019 г. на Районен съд – Севлиево). В допълнителната молба-уточнение, подадена в отговор на указания да бъдат посочени точно и мотивирано основанията за отмяна, се излага, че с одобряването деленето на спорния имот от некомпетентно вещо лице са нарушени чл. 32 и чл. 33 КРБ; молителите били лишени от обжалване пред трета съдебна инстанция. Към молбата-уточнение са приложени жалба до Министерство на правосъдието, отговор на жалбата и снимки. От насрещните страни Н. П. М. и Й. Н. Т. е постъпил отговор, в който са изложени съображения за недопустимост на молбата за отмяна. Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че следва да остави без разглеждане молбата за отмяна, с която е сезиран. Съображенията му за това са следните: Допустимостта на извънинстанционното производство за отмяна на влязло в сила съдебно решение е предпоставено от наличието на точно и мотивирано изложение от страната на посочените основания, на които Върховният касационен съд може да даде правна квалификация по чл. 303 и чл. 304 ГПК. Когато релевираното основание не представлява такова по смисъла на чл. 303 и чл. 304 ГПК и не може да послужи като основание за отмяна на влязлото в сила решение, молбата се явява недопустима и не ангажира компетентността на съда, като следва да се остави без разглеждане, в който смисъл са и задължителните указания на т. 10 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. В настоящия случай изложеното в молбата за отмяна и уточнението й не попада в нито една от хипотезите на чл. 303, както и в чл. 304 ГПК. Същевременно приложените документи и снимки не представляват нови писмени доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Изложеното обуславя оставяне на молбата без разглеждане и прекратяване на производството по делото. Ответниците по молбата имат право на 400 лв. разноски за адвокат за настоящото производство. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,