Определение № 397 от 27.08.2026 г. на ВКС по н. д. № 781/2026 г.

Производството е реда на чл.44, ал.1 от НПК. Образувано е въз основа на разпореждане № 1567/24.08.2026 г. по чнд № 753/2026 г. по описа на Окръжен съд - Русе, с което е прекратено съдебното производство и е повдигнат спор за подсъдност между него и Софийски градски съд. Върховният касационен съд, след като се запозна с материалите по делото и съобрази предпоставките по чл.44, ал.1 от НПК, намира следното: По образуваното, на основание Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода /ЗПИИСАННЛСМВЛС/, чнд № 5609/2026 г. по описа на СГС и след получаването на справка от НБД „Население“, че постоянният и настоящият адрес на осъдения от компетентните власти на Република Австрия български гражданин С. К. Б. е в гр. Русе, първоинстанционният съд е прекратил производство и е изпратил делото по подсъдност на Окръжен съд - Русе. От своя страна, съдията-докладчик от ОС - Русе е приел, че тъй като 36 -годишният Б. изрично е посочил, че от години няма семейни и социални контакти в България, тъй като след завършване на средното си образувание в Дания, от 2017 г. живее в Австрия, неговата майка и неговата сестра също живеят в Австрия, е баща му - в Дания, т.е. той преимуществено и трайно се установил в гр. Линц, компетентен да признае акта се явява Софийски градски съд. Съобразно разпоредбата на чл.7, ал.1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС компетентен да признае съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода, постановени в друга държава членка, е окръжният съд по „местоживеенето“ на осъденото лице. Константна е съдебната практика, че под „местоживеене“ следва да се разбира адресът, на който лицето фактически живее, а това съгласно чл. 94 от ЗГР е посоченият от него настоящ адрес. При положение, че Б. изрично е заявил, че от години е свързан трайно и живее постоянно в Австрия, настоящият състав приема, че е налице втората предпоставка на чл.7, ал.2 ЗПИИСАННЛСМВЛС, която обосновава компетентността на СГС да признае и приеме за изпълнение влязлата в сила присъда на австрийските съдебни власти, тъй като осъденото лице не живее в България. По изложените съображения и на основание чл.44, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение