Решение № 423 от 27.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2145/2013 г.

Решение № 423 от 27.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2145/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Василка Илиева Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 980 от 24.07.2013 г. е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касационно обжалване по касационна жалба на адв. Р. А. -процесуален представител на ДП "Т. с. и в." против решение № 1867 от 6.12.2012 г. на Пловдивски окръжен съд, постановено по гр. д. № 2747/2012 г., с което е отменено изцяло решение № 1807 от 3.05.2012 г. по гр. д. № 15945/2010 г. на Пловдивски районен съд и са отхвърлени предявените от касатора против В. Р. П. искове в размер на 13110,50 лв., представляваща обезщетение за вреда - липси на 6500 литра дизелово гориво, причинени при изпълнение на служебното му задължение за заеманата отчетническа длъжност "началник склад" в периода 1.01.2007 г. - 31.08.2010 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 12.10.2010 г. и лихва в размер на 48,14 лв. за периода 30.09. - 12.10.2010 г. Касационното обжалване е допуснато по обуславящия изхода на делото процесуалноправния въпрос - върху кого лежи доказателствената тежест относно причинната връзка между липсата и действията и бездействията на отчетника при осъдителния иск с правно основание чл. 211 във връзка с чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ, с който работодателят реализира правото си на обезщетение от работник. Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе по поставените въпроси, съобрази следното: По поставения и допуснат от настоящата съдебна инстанция въпрос е налице задължителна практика на ВКС, опредметена в решение № 878/14.01.2010 г. по гр. д. № 3785/2008 г. на IV г. о., с което е прието, че с осъдителния иск по чл. 211, във връзка с чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ работодателят реализира правото си на обезщетение от работник, осъществяващ отчетнически функции /функции по събиране, съхранение, разходване и отчитане на парични и материални ценности/ при констатирана липса в повереното на отчетника имущество. Причинната връзка между липсата (вреда с неизяснен произход) и действията и бездействията на отчетника се презумира от закона и не подлежи на доказване от работодателя - предполага се виновното поведение на отчетника, комуто са възложени функции да полага грижа по-голяма от обикновената /чл. 126, т. 8 КТ/ за опазване имуществото на работодателя. Отчетникът обаче разполага с възможност да обори в хода на съдебния процес законовата презумпция за виновност като докаже, че липсата не се дължи на негови действия или бездействия. Той разполага с правото да въведе възражения за настъпване на липсата поради нормален производствено стопански риск /чл. 204 ЗЗД/; оправдан стопански риск; на неизбежна отбрана или крайна необходимост /чл. 46 ЗЗД/; поради изпълнение на неправомерна служебна заповед или поради обстоятелства, за които е отговорен работодателят /чл. 83, ал. 1 ЗЗД/, като за доказване на тези възражения са допустими всички доказателствени средства, в т. ч. и свидетелски показания. При възражение за намаляване на обезщетението или за освобождаване на отчетника от отговорност, в негова тежест е да установи, че работодателят не е изпълнил задълженията си по трудовия договор да осигури условия за изпълнение на отчетническата функция по съхранение на имуществото; условия, в съответствие с характера на работата /чл. 127, ал. 1, т. 2 КТ/; да осигури условия, осигуряващи обичайната възможност за опазване и съхранение на поверените на отчетника стоково-материални ценности". В посочения смисъл са и отговорите, дадени в решение № 56/10.03.2011 г. по гр. д. № 540/2009 г. на III г. о., решение № 380/12.06.2009 г. по гр. д. № 758/2009 г. на III г. о. По касационните основания В касационната жалба се навеждат оплаквания за материалноправна незаконосъобразност на въззивното решение, изразяваща се с неправилен извод относно доказателствената тежест и установената липса в предприятието -работодател, която е доказана и от данните на съдебно-счетоводната експертиза, депозирана и приета в първата инстанция, и неоспорена от работника. Сочи се, че окръжният съд не е съобразил при постановяване на съдебния акт със задължителната практика на ВКС - решение № 878/14.01.2010 г. по гр. д. № 3785/2008 г. на IV г. о. Моли се за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения иск. Претендират се разноски за всички инстанции. Ответникът по касация В. Р. П. не е заявил становище в настоящото производство. С обжалваното решение, за да отмени първоинстанционното решение, с което е уважен предявения иск въззивната инстанция е приела, че отговорността за причинена на работодателя вреда е в пълен размер само при наличието на умисъл у работника при причиняването й или при вреда от престъпление, съгласно чл. 203, ал. 2 от КТ. Всички предпоставки за реализиране на пълната имуществена отговорност са в доказателствена тежест на работодателя. В съответствие с дадения отговор по реда на чл. 291, т. 1 ГПК по процесуално-правния въпрос въззивното решение е неправилно. От представените от ищеца доказателства, както и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза е установено по безспорен начин, че през периода от 1.01.2007 г. до 31.8.2010 г. ответникът по исковата молба В. П. е бил материално отговорно лице - "управител на склад" и е отговарял за съхраняването, разходването и отчитането на стоково-материални ценности в склад № 264 Г., което е елемент от фактическия състав на чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ. Налице е изискващата се от закона липса в определен размер и момент на откриването й - при извършена инвентаризация, както и че липсата е настъпила при ответника в размер на 6500 литра, като настъпването е в резултат от небрежно негово поведение в качеството му на МОЛ. От данните на съдебно-счетоводната експертиза е видно, че размерът на щетата е 13110 лева с ДДС, а лихвата върху тази сума за периода от 1.09.2010 г. до предявяването на исковата молба в съда - 12.10.2010 г. е в размер на 48 лева. Изложеното налага касиране на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, в размерите посочени по-горе. С оглед изхода от спора ответникът по касационната жалба следва да заплати на касационния жалбоподател разноски в размер на 3450 /три хиляди четиристотин и петдесет/лева. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на IV г. о.,