Определение № 336 от 19.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2731/2019 г.

Производството е с правно основание чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е въз основа на подадена частна жалба от И. Г. Д., чрез особения представител адвокат Н. против определение № 3790 от 20.11.2017г. по т.д. № 4487/2017г. на Софийски апелативен съд, с което са оставени без разглеждане негови частни жалби с вх.№ 5394 от 2.06.2017г. и с вх.№ 4699 от 11.05.2017г.,двете срещу разпореждания за оставяне без движение по гр.д.№ 952/2015г.на СГС. Счита същото за неправилно, поради което иска да бъде отменено, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Срещу подадената частна жалба не е постъпил отговор. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото, намира следното: С обжалваният акт горепосочените две частни жалби са оставени без разглеждане като подадени срещу неподлежащ на обжалване акт – разпореждане на съд за оставяне без движение, с което са дадени указания за отстраняване на констатирани нередовности /в конкретния случай за уточняване на направените искания/. Настоящият съдебен състав намира обжалвания акт за правилен, като напълно споделя доводите, изложени в обжалвания съдебен акт. С разпореждането за оставяне без движение не се засягат конкретни права на страната, а й се посочва и предоставя възможност по какъв начин следва да реализира правата си. Затова посочените актове, не подлежат на самостоятелно обжалване. Съгласно чл.274 ал.1 ГПК – на обжалване подлежат само актовете, за които това е изрично предвидено в закона или с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото. Доколкото разпореждането за оставяне без движение не попада в нито една от посочените две категории, постановеният акт е правилен и следва да бъде потвърден. Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд,