Определение № 102 от 18.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 746/2014 г.

[фирма] ЕИК[ЕИК], ответник по делото, приключило с влязло в сила решение № 560/ 27.03.2012 г. по гр. д. № 2796/ 2011 г. по описа на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, Втори състав, отправя две искания до Върховния касационен съд: · с молба вх. № 6020/ 20.06.2013 г. иска допълване на определение № 170/ 22.04.2013 г. по гр. д. № 1767/ 2013 г, с което Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение не допуска до разглеждане касационната жалба на [фирма] срещу въззивното решение; · с молба вх. № 7826/ 09.07.2013 г. се иска въззивното решение да бъде отменено на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Настоящото производство е образувано по първата молба вх. № 6020/ 20.06.2013 г. С молба вх. № 90672/ 05.08.2013 г. [фирма] уточнява, че поддържа и двете при условията на евентуалност и главното негово искане е това по молбата за допълване на определение № 170/ 22.04.2013 г. по гр. д. № 1767/ 2013 г, постановено при условията на чл. 288 ГПК от предходния състав на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение. Тази поредност на разглеждане е и процесуално обосновима. С първата молба се иска допълване на определение по чл. 288 ГПК, постановено по редовен способ за контрол на невлязлото в сила въззивно решение. С втората молба се иницира извънреден способ за контрол на влязло в сила решение. Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение приема, че съгласно чл. 250 ГПК компетентен да се произнесе по молбата за допълване на [фирма] е съставът на Върховният касационен съд, постановил определението по чл. 288 ГПК, чието допълване се иска. Погрешно производството по тази първа молба е образувано под отделен номер и разпределено на настоящия (друг) състав на Върховния касационен съд. При тези мотиви, съдът