Решение № 936 от 28.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3717/2008 г.

ВКСIII гражданско отделение28.12.2009 г.докладчик Ценка Георгиева

Диспозитив

Отменя въззивното решение Софийски градски съд, Брачно отделение, I ВС, № 48 от 10.03.2008 г. по в. гр. д. № 278/2007 г. и оставеното с него в сила решение № 262 от 5.01.2007 г. по гр. д. № 890/2006 г. на Софийски районен съд, Брачна колегия, 81 с-в, в частта, с която упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете В е предоставено на бащата Б. В. С., и вместо това постановява: Предоставя упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете В, ЕГН **********, на майката Д. С. С., ЕГН **********, като бащата Б. В. С. има право да го вижда и взима при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа на първия ден, до 18.00 часа на втория ден, с преспиване, както и един месец през лятото във време, което не съвпада с годишния отпуск на майката. Осъжда Б. В. С. да заплаща на малолетния В. Б. С., чрез неговата майка и законен представител Д. С. С., месечна издръжка в размер на 80.00 лв., считано от влизане на решението в сила до настъпване на причини, обуславящи изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на падежа й до окончателното изплащане. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 936 от 28.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3717/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Ценка Георгиева Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 128 от 15.12.2008 г., постановено по настоящото дело № 3717/2008 г. на ВКС, II г. о., сега III г. о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, Брачно отделение, I ВС, № 48 от 10.03.2008 г. по в. гр. д. № 278/2007 г. с което е оставено в сила решение № 262 от 5.01.2007 г. по гр. д. № 890/2006 г. на Софийски районен съд, Брачна колегия, 81 с-в, в частта, с която упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете В е предоставено на бащата Б. В. С., а по отношение на малолетното дете Е на майката Д. С. К. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправния въпрос за предпоставките за разделяне на децата при развод на родителите, предвид указанията, дадени в т. III на Постановление № 1/74 г. на Пленума на ВС. Ответникът по касация Б. В. С. от гр. С. не е изразил становище. За да се произнесе по основателността на жалбата Върховният касационен съдът взе пред вид следното: Въззивният съд е постановил родителските права по отношение на роденото от брака между страните дете Е, роден през 2001 г., да се упражняват от майката. По отношение на детето В., роден през 1998 г., е предоставил упражняването на родителските права на бащата Б. С. Разделянето на децата въззивният съд е мотивирал единствено със създаденото фактическото положение. Приел е, че двете деца са си създали своя среда за живеене, с която са свикнали и при една промяна на начина им на живот, това би се отразило неблагоприятно на психиката им. С оглед възрастта им не е в техен интерес така установеният начин на живот да бъде променян. Настоящата инстанция намира, че така постановеното решение не е съобразено със задължителните указания, дадени в ППВС № 1/74 г., раздел III - Съвместно живеене на децата при развод и предпоставките за разделянето им, с което ВС е приел, че по правило децата следва да се отглеждат заедно, а разделянето им е допустимо само поради важни причини. Като примери за важни причини са посочени голямата разлика във възрастта и липса на взаимни интереси и привързаност, продължително разделено живеене, напластена омраза спрямо единия родител и др. под. Събраните по делото доказателства не установяват важни причини от рода на посочените в Постановлението. Напротив, децата са от еднакъв пол и на близка възраст, налице са данни, че са привързани едно към друго и изпитват необходимост да са заедно. В приетия по делото социален доклад на АСП, Д. "С. подпомагане" Младост - София е отразено, че пред социалния работник детето В. е споделило тъгата си, че не е виждало брат си Е. отдавна. Св. П. също установява, че откакто В. живее при баща си често пита за малкия си брат. В същия социален доклад е изразено становище, че в интерес на двете малолетни деца е да се отглеждат и възпитават заедно. Отделното заживяване на децата е продължило кратко време за да се приеме, че те са създали трайни навици и социални контакти, и промяната би се отразила неблагоприятно. Данните от социалните доклади и свидетелските показания сочат, че родителски качества, привързаност към децата и желание за отглеждането им имат и двамата родители. Предвид възрастта на децата, липсата на важни обстоятелства, които налагат децата да живеят разделени и желанието на майката да се грижи за тях, касационната жалба на Д. С. К. следва да бъде уважена като на нея се предостави за отглеждане и детето В., а на бащата Б. С. се определи режим за виждане на детето, като бъде осъден да заплаща за детето В. месечна издръжка. По делото е представено допълнително споразумение по трудов договор, от което се установява, че месечният доход на майката е в размер на 460 лв. Относно бащата Б. С. не са представени доказателства за доходите му, но не се спори, че упражнява професия лекар. Предвид изложеното и с оглед нуждите на детето настоящата инстанция определя месечната издръжка за детето В. в размер на 80 лв. По отношение на семейното жилище ищцата е оттеглила претенцията си (с. з. на 1.10.2007 г.) поради отчуждаването му на трето лице. Водим от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение

Цитирани разпоредби

2