Определение № 9414 от 08.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9028/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба на И. К. И. против определение от 03.06.2025 г., постановено по адм. д. № 1229/2024 г. по описа на Административен съд София – област. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон и моли за отмяната му. Ответникът – министърът на правосъдието, в писмено становище, оспорва частната жалба. Навежда доводи за нейната недопустимост и в условие на евентуалност за неоснователността й. Върховният административен съд намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от лице с правен интерес от обжалването и срещу съдебен акт, подлежащ на съдебен контрол. Доводите за просрочие на частната жалба, са неоснователни. Обжалваното определение е постановено в съдебно заседание на 03.06.2025 г., на което жалбоподателя се явява лично. Частната жалба е депозирана на 10.06.2025 г. и следователно е подадена в законоустановения срок. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното определение Административен София – област оставя без уважение искането на жалбоподателя за възстановяване на срока за обжалване на постановеното по делото решение. За да постанови този резултат съдът констатира, че съобщението за изготвеното по делото решение е връчено на 04.02.2025 г. на Й. И., син на жалбоподателя И. И., на адреса, който последният посочва в жалбата. Позовава се на показанията на получателя на съобщението, разпитан като свидетел по делото и приема, че съобщението е предадено в рамките на една седмица след връчването, т.е. в срока на обжалване. Прави извод, че в случая не е налице изискването на чл. 46, ал. 4 ГПК, съгласно което когато съобщението е връчено на друго лице, адресатът може да иска възстановяване на срока ако е отсъствал от адреса и не е било възможно да узнае своевременно за връчването. По тези съображения съдът достига до заключение за неоснователност на искането за възстановяване на срока за касационно обжалване на постановеното по делото решение. Обжалваното определение е постановено в съответствие с материалния закон. Правилен е изводът на съда, че в случая не са налице изискванията на чл. 46, ал. 4 ГПК за възстановяване на срока за обжалване. Съобщението е връчено на адреса за призоваване, посочен от жалбоподателя. По делото е установено, че жалбоподателят не живее на този адрес, но същият не посочва друг адрес за призоваване. Установено е, че съобщението е връчено на пълнолетния син на И. И., който предава получените книжа, адресирани до баща му веднъж седмично. Следователно в случая не е налице хипотезата на чл. 46, ал. 4 ГПК, не са ангажирани и доказателства, установяващи, че пропускането на срока се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее – чл. 64, ал. 2 ГПК. С оглед на изложеното обжалваното определение е правилно, поради което и на основание чл. 236 вр. чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,