Определение № 4400 от 16.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1587/2026 г.

Производство по чл. 250 и по чл. 248 от ГПК. С молба с вх. № 14196/02.07.2026 г. касаторът-ответник С.о.(.), чрез процесуалния си пълномощник юрк. А. Г. иска допълване на постановеното по делото определение (погрешно сочено в молбата като „решение“) № 3319/17.06.2026 г., както и изменение на същото в частта му за разноските. Искането по чл. 250 от ГПК е за допълване на определението чрез посочване, че то е постановено при участието на третото лице „В. к. г.“ Е. като помагач на ответната община-касатор (сега молител). Молбата не съдържа съображения в подкрепа на това искане. Искането по чл. 248 от ГПК е във връзка с чл. 78, ал. 5 от ГПК и е такова за изменение на определението в частта му за разноските, с която общината-молител е осъдена да заплати на ищеца Р. Н. З. разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер 1 000 евро, чрез намаляване на същите „в съответствие с“ решението по дело C-438/22 на Съда на Европейския съюз (СЕС). Това искане е „мотивирано“ с твърдения и доводи, че не била налице правна или фактическа сложност на делото, тъй като същото било разгледано в двете инстанции и твърденията в касационната жалба на молителя не са нови, както и че били налице многобройни съдебни решения по аналогични казуси на различните съдебни инстанции. Насрещната страна – ищецът Р. З., чрез процесуалния си пълномощник адв. Г. П. е подал отговор с вх. № 17588/18.08.2026 г., в който излага становище за необоснованост и неоснователност на искането на молителя по чл. 248, във вр. с чл. 78, ал. 5 от ГПК. В тази връзка поддържа доводи, че направените разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение в размер 1 000 евро за защитата му в касационното производство е съобразено с фактическата и правна сложност на последното, предвид броя на наведените от касатора-молител основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, предл. 3 от ГПК и извършените по делото процесуални действия. Ищецът не заявява становище по искането по чл. 250 от ГПК. Третото лице-помагач „В. к. г.“ Е. не е подало отговор на молбата на .. Молбата е процесуално допустима – подадена е от процесуално легитимирана за това страна и в рамките на преклузивния едномесечен срок по чл. 250, ал. 1 и по чл. 248, ал. 1 от ГПК, като своевременно е направено и искането (възражението) по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл. 250, ал. 1, изр. 1, от ГПК, молбата на страната за допълване на съдебния акт е основателна, когато съдът не се е произнесъл по цялото й искане. В случая молителят и не твърди, с постановеното по делото по реда на чл. 288 от ГПК определение № 3319/17.06.2026 г. настоящият съдебен състав да не се произнесъл – изцяло или частично – по нейно искане, което да е направено с касационната жалба или с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК. Макар горното да е достатъчно за отхвърляне на искането по чл. 250 от ГПК, съдът намира за нужно да отбележи и че непосочването на третото лице-помагач в постановеното по делото определение по чл. 288 от ГПК, не съставлява и очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 от ГПК (за евентуалното наличие на каквато съдът следва да следи служебно). Това е така, защото в диспозитива на определението по чл. 288 от ГПК (независимо дали с него се допуска или не касационното обжалване на въззивното решение) не е необходимо да се посочва, че третото лице-помагач участва в касационното производство, респ. – и при постановяването на това определение. Такава необходимост е налице само по отношение на съдебното решение, с което съдът (съответната съдебна инстанция) разрешава по същество материалноправния спор между главните страни по делото (ищеца и ответника), тъй като само този съдебен акт формира сила на пресъдено нещо и сила на мотивите към него, които са обвързващи по задължителен начин в отношенията между третото лице-помагач и съответната главна страна, съгласно разпоредбите на чл. 223 от ГПК. Определението по чл. 288 от ГПК не формира и не се ползва с такава сила, тъй като постановяването му води, или до започването на втората (същинската) фаза на касационното производство, или до влизането в сила на въззивното решение – чл. 296, т. 3 от ГПК, какъвто е и настоящият случай – в частта му по иска за обезщетението за неимуществените вреди, като в частта му по иска за обезщетението за имуществените вреди въззивното решение е влязло в сила в хипотезата на чл. 296, т. 1, във вр. с чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ГПК – като необжалваемо в тази част, както е разяснено и в самото определение № 3319/17.06.2026 г. Действащата редакция на чл. 78, ал. 5 от ГПК изрично изисква възражението/искането за намаляване поради прекомерност на направените от насрещната страна разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение, да е мотивирано. В случая изложените в молбата на. „мотиви“ (твърдения и доводи) не съдържат никаква реална информация за становището на молителя относно действителната фактическа и правна сложност на развилото се касационно производство по настоящото дело. Сочените в молбата обстоятелства, че делото е разгледано от две инстанции и че касационната жалба не съдържа нови твърдения се отнасят и за всяко друго касационно производство (в тази връзка следва да се отбележи и че е недопустимо касационната жалба или изложението към нея да съдържат нови твърдения; те могат да съдържат само касационни основания – касационни оплаквания и доводи по чл. 281 от ГПК, респ. – основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК). Другото сочено обстоятелство – многобройна (включително противоречива) съдебна практика по аналогични казуси на „различните съдебни инстанции“, също е налично по почти всяко касационно производство и също не носи никаква информация за действителната фактическа и правна сложност на настоящото такова. От становището, респ. и искането на молителя, направените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение да бъдат намалени „в съответствие с“ решението по дело C-438/22 на СЕС, също не става ясно, какъв размер на разноските той счита, че не е прекомерен в случая, освен, че те следва да са под минималния размер по Нар. № 1/09.07.2004 г. за ВАР на ВАдвС, но заплатените от ищеца и присъдени му разноски от 1 000 евро са под този минимален размер. От друга страна са основателни становището и доводите в отговора на ищеца, че тези разноски са съобразени с фактическата и правна сложност на касационното производство, предвид обема на наведените от касатора-молител основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, предл. 3 от ГПК, както и предвид подадения от страна на ищеца, чрез процесуалния му пълномощник, отговор на касационната жалба, в който е взето отношение по всяко от тези основания, както и по касационните оплаквания и доводи в самата жалба. Съдът намира, че няма основание за намаляване поради прекомерност на присъдените в полза на ищеца и в тежест на молителя разноски, и предвид останалите критерии по чл. 36, ал. 3, т.т. 2-4 от ЗАдв, към които препраща чл. 78, ал. 5 от ГПК – засегнатият интерес (имуществен и неимуществен) на ищеца по делото; условията, при които е възложена и предоставена правната защита – изготвянето и подаването на отговора на касационната жалба, включително времето за извършването й – едномесечният срок по чл. 287, ал. 1 от ГПК, т.е. – при липса на спешност; както и квалификацията, опита и специализацията на адвоката – пълномощник на ищеца; по отношение на които допълнителни критерии липсва каквото и да било становище (още по-малко – „мотивирано“, каквото е изискването на закона, както вече беше посочено) в молбата на .. По така изложените съображения, липсва както основание по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляване на направените от ищеца и присъдени в негова полза и в тежест на общината-молител, разноски за адвокатско възнаграждение, така и основание за изменение по реда на чл. 248 от ГПК на тази част от постановеното по делото определение № 3319/17.06.2026 г. В заключение, подадената молба по чл. 250 и по чл. 248 от ГПК следва изцяло да се остави без уважение. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение