Определение № 2282 от 24.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2857/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, изр.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Т. Ж. А. срещу определение № 879 от 27.04.2023 г. по гр. д. № 1275/2023 г. на ВКС, II-ро г.о., с което е оставена без разглеждане молбата на жалбоподателката за отмяна на влязлото в сила решение № 1426/31.08.2021 г. по гр. д. № 526/2021 г. на Варненския окръжен съд. Предходният тричленен състав на ВКС е приел, че с влязлото в сила решение е отхвърлен иск по чл.49 ЗЗД на Т. А. срещу [община] за сумата от 9 000 лв., частичен иск от 27 000 лв., представляваща неимуществени вреди от смъртта на баща й Ж. Й. А., настъпила вследствие реализирано на 16.06.2014 г. ПТП. Молбата се основава на чл.303, ал.1, т.1 ГПК – открити нови обстоятелства и писмени доказателства, които са от съществено значение за решаване на делото. Прието е, че в случая изложените от молителката твърдения за допуснати в инстанционното производство нарушения на процесуалните правила от страна на въззивния съд поради необсъждането на въпроса за неработещите камери на мястото на процесното ПТП са относими към оплакванията за неправилност на решението, с оглед допуснати съществени процесуални нарушения. Като се е позовал на т.10 от ТР № 7/2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, съставът на ВКС е прием, че молбата за отмяна не отговаря на изискванията за редовност, тъй като няма изискуемото съдържание по чл.303, ал.1 ГПК. Прието е, че на молителката са давани указания за конкретизиране на молбата за отмяна с прилагане на мотивирано изложение на основанията за отмяна, като в случай, че твърди хипотезата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, трябва да посочи новите обстоятелства и писмени доказателства от съществено значение за делото. Въпреки надлежното съобщаване на тези указания, те не са изпълнени. Молбата за отмяна е процесуално недопустима и не следва да се разглежда по същество от ВКС. Жалбоподателката счита, че проверката за допустимост на подадената от нея молба за отмяна е извършена от първоинстанционния и от въззивния съд, които са изпратили делото на ВКС и той дължи произнасяне по същество. Според жалбоподателката делото е останало неизяснено от фактическа страна, тъй като не са били събрани доказателства за това, че видеокамерите на кръстовището, на което е станало процесното ПТП, не са работели поради виновно бездействие на [община] и по тази причина извършителят на ПТП не е подведен под наказателна отговорност. Счита, че новите писмени доказателства, които е представила с молбата за отмяна, са решенията на първата и на въззивната инстанция по съществото на същия правен спор, както и определението на ВКС по чл.288 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване на отхвърлителното решение по чл.49 ЗЗД. Счита, че отмяната по чл.303, ал.1, т.1 ГПК е средство за защита срещу неправилни решения, при които неправилността се дължи на непълнота във фактическия или доказателствен материал, разкрита след като решението е влязло в сила и при невъзможност истината да се разкрие по време на висящността на делото. Въпросът и фактът на неработещите камери не е взет предвид и поради това решението на въззивния съд е неправилно. Жалбоподателката счита, че не е могла да докаже вината на [община] поради липсващите доказателства за неработещите камери. Ответникът в производството [община] не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу преграждащо определение на предходен тричленен състав на ВКС, което подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на основание чл.274, ал.2, изр.2 ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна: Предметът на настоящото частно производство е ограничен в проверката дали молба вх. № 5703/28.06.2022 г. на Т. Ж. А. за отмяна на влязлото в сила решение № 1426/31.08.2021 г. по гр. д. № 526/2021 г. на Варненския окръжен съд съдържа конкретни и надлежни твърдения за поддържаното основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. За да се установи какво съдържание следва да има молбата за отмяна по чл.303, ал.1, т.3 ГПК и дали молбата на Т. А. има необходимото съдържание, следва да се изхожда от текста на закона и от практиката на ВКС по прилагането му, обобщена в ТР № 7/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Според чл.303, ал.1, т.1 ГПК отмяната на влязлото в сила решение може да се иска когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Според приетото в мотивите към т.13А на Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 7/2014 г., ОСГТК, отмяната по чл.303, ал.1, т.1 ГПК е насочена срещу такава неправилност на решението, която се е дължала на невиновна, на обективна невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото; решението е постановено при непълнота на доказателствата - на фактическия или доказателствен материал - която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната при упражняване на процесуалните си права. Следователно – в молбата за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК трябва да са изложени твърдения за открити нови обстоятелства и/или нови писмени доказателства, които не са могли да бъдат известни при решаване на делото и съответно тяхното необсъждане от инстанциите по същество не трябва да се дължи на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната. В настоящия случай молбата за отмяна съдържа твърдения, че в първоинстанционното производство е бил поставен въпросът за неработещите камери за видеонаблюдение на кръстовището, на което е станало процесното ПТП, но инстанциите по същество не са разгледали този въпрос, не са събрали съответните доказателства и не са направили съответните изводи при разрешаването на правния спор. Тези твърдения не попадат в обхвата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, тъй като от една страна не сочат на нови обстоятелства, които да не са били въведени като твърдение /да не са били известни/ при разглеждане на делото, а от друга страна са свързани с твърдения за процесуално нарушение от въззивния съд, което сочи на друг евентуален порок на обжалваното решение – неправилност, който не е в обхвата на основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. В молбата за отмяна не се сочат и нови писмени доказателства. Съдебните решения на първата и въззивната инстанция по спора, както и определението на ВКС по чл.288 ГПК, нямат характер на доказателства по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, а представляват актовете, които съдът е постановил по възникналия спор. Както е прието в т.4 на ППВС № 2/77 г., новият писмен документ трябва сам по себе си да представлява доказателство по делото, а не да доказва, че има свидетели или вещи лица, които могат да бъдат разпитани. Представените с молбата за отмяна решения и определение по чл.288 ГПК, постановени по същото дело, не могат да бъдат доказателства по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Затова изводът на предходния тричленен състав на ВКС, че молбата за отмяна е процесуално недопустима поради липса на необходимото съдържание, съответства на т.10 на ТР № 7/2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, съставът на ВКС. За пълнота на изложеното следва да се посочи, че първоинстанционният съд, който администрира молбите за отмяна на влезли в сила решения, извършва предварителна проверка за тяхната допустимост и може да ги връща, но окончателна преценка по този въпрос има ВКС, тъй като съгласно чл.307, ал.1 ГПК ВКС се произнася по допустимостта на тези молби, когато те са му изпратени за разглеждане. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,