Определение № 36 от 19.01.2026 г. на ВКС по н. д. № 45/2026 г.

Производството пред ВКС е образувано на основание чл. 43, т.1 за промяна на местната подсъдност, касаещо разглеждането на НОХД №1148/2025 год. по описа на Окръжен съд - гр. Русе. С Разпореждане №58/12.01.2026 год., съдия-докладчикът по горецитираното дело счита, че са налице условията делото да бъде разгледано от друг еднакъв по степен съд, какъвто е Окръжен съд – гр. Плевен, което го е и мотивирало да изпрати същото на Върховния касационен съд за произнасяне по подсъдността визирана в чл.43, т.1 НПК. Мотивите за това са, че подсъдимият и пет от общо седемте свидетели на обвинението живеят в района на Окръжен съд – гр. Плевен]. Настоящият състав на ВКС, след като се запозна с материалите по делото установи, че е внесен обвинителен акт по отношение на подсъдимия Х. И. Н. с повдигнато обвинение по чл.196а вр. чл.195, ал.1, т.4, пр.1, пр.2 и пр.3 вр. чл.20, ал.3 и ал.4 НК, вследствие на което е образувано НОХД№1148/2025 год. по описа на Окръжен съд – гр. Русе. Изискването визирано в чл. 43, т. 1 НПК е много обвиняеми или свидетели да живеят в района на другия съд. Под "много" ВКС еднопосочно се е произнасял, че се има предвид значителен брой и когато това би довело до драстично спестяване на време и разходи. Съгласно чл.36, ал.1 НПК, наказателните дела са подсъдни на съда, в чийто район е извършено престъплението. Това е основният принцип за „законния съд“, гарантиран от Конституцията на Република България и ЕКПЧ, който цели разкриване на обективната истина най-близо до мястото на събитието. Разпоредбата на чл.43, т.1 НПК се явява изключение и се прилага само когато промяната на подсъдността би довела до съществено и очевидно облекчаване на процеса, без да затрудни изясняване на фактите. В конкретния случай не е налице пълна концентрация на участниците в процеса в района на Окръжен съд – Плевен. Видно от списъка на лицата за призоваване, свидетелската група не е хомогенна. Макар четирима свидетели да са от гр. Плевен и един от с. Тученица, по делото са призовани и свидетели от гр. Горна Оряховица и гр. Лясковец (област Велико Търново). За последните две лица явяването пред съд в гр. Плевен не би представлявало процесуално улеснение. Напротив, предвид съществуващата директна и интензивна железопътна и пътна връзка между възел Горна Оряховица и гр. Русе, настоящият съд се явява транспортно по-достъпен и удобен за тях. Евентуалното преместване на делото би облекчило една група свидетели, но би поставило в затруднение друга, което не оправдава дерогирането на правилата за местна подсъдност. В допълнение по делото са изготвени експертизи от вещи лица, фигуриращи в списъците към Окръжен съд – гр. Русе. Разглеждането на делото в гр. Плевен би наложило тяхното пътуване и командироване, което би неутрализирало икономическия ефект от спестените разноски на плевенските свидетели. От друга страна, съвременните възможности на НПК, и по –конкретно чл.139, ал.8 НПК, позволява свидетелите, за които пътуването до гр. Русе представлява прекомерна трудност, да бъдат разпитани чрез видеоконференция от съдебна зала в Окръжен съд – гр. Плевен. Този процесуален способ напълно удовлетворява нуждите на процесуалната икономия, без да се налага промяна на подсъдността на цялото производство. С оглед на изложеното, съдът счита, че делото следва да бъде разгледано по местоизвършване на деянието в гр. Русе], където обществения интерес от правораздаването е най-висок. Водим от изложените съображения и в съответствие с нормата на чл.43, т.1 НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение