Определение № 963 от 29.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 519/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК 131576434, чрез адв. А. Николовска, против определение № 38878 от 21.11.2025 г., постановено по адм. д. № 8650/2025 г. на Административен съд София-град (АССГ), с което е отменен акт за прекратяване на административното производство от 14.08.2025г. на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, постановен в прозводство по заявление на М. Б. Р. от 29.06.2025 г. с правно основание чл. 37б от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), като преписката е върната на администратора на лични данни за ново произнасяне в едномесечен срок. Частният жалбоподател навежда доводи, кореспондиращи с касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Счита, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че първоинстанционната жалба срещу писмо, с което са дадени указания за представяне на пълномощно е допустима, тъй като е насочена против акт, който не подлежи на оспорване. Недопустимо съдът дава възможност на жалбоподателя да измени жалбата си срещу акт за прекратяване на производството, а въпреки изричното уточнение, че се поддържа първоначалната жалба, съдът се произнася по жалба не срещу дадени указания, а срещу акт за прекратяване, с което е променил предмета на делото. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение. Претендира разноски. Ответникът по частната жалба - М. Б. Р., чрез адв. Н. Русинов, изразява становище за правилност и законосъобразност на оспореното определение. Претендира разноски. Първоинстанционното производство е образувано по жалба от М. Б. Р., чрез адв. Н. Русинов, против писмо от 28.07.2025 г. на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, което е издадено във връзка с искане за предоставяне на копие от договор за потребителски кредит № 5101008, съдържащ лични данни на жалбоподателката. На 29.06.2025 г. М. Р., чрез адв. Н. Русинов, е подала заявление с правно основание чл. 37б от ЗЗЛД до „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, в качеството му на администратор на лични данни, с което е поискано предоставяне на копие от договор за потребителски кредит № 5101008, сключен между страните, ведно с всички съпътстващи договора документи с оглед извършването на проверка на законността на обработването на личните данни на субекта. Във връзка с подаденото заявление с писмо от 28.07.2025 г. администраторът на лични данни „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД е указал на субекта на данни да поясни кое от правата по чл. 15 - 22 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година упражнява и да предостави заверен препис на изрично пълномощно на адв. Русинов за упражняване правата по чл. 15 - 22 от Регламент (ЕС) 2016/679. С оглед подадената жалба направо пред съда и съгласно разпореждане на съда от 11.08.2025 г., „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД е изпратил административната преписка по подаденото от М. Р. заявление по чл. 37б от ЗЗЛД. В представената административна преписка е налице акт за прекратяване на административното производство от „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД от 14.08.2025 г., съобщен на субекта на данни в същия ден, но издаден от администратора на лични данни след подаване на първоинстанционната жалба до съда. С разпореждане № 32102 от 01.10.2025 г. първоинстанционният съд е дал указания на жалбоподателя да представи писмена молба, в която изрично да заяви дали поддържа подадената жалба срещу отказ за предоставяне на копие от договор или оспорването следва да се счита за насочено срещу акта за прекратяване на административното производство. В указания срок жалбоподателят е представил писмена молба на 20.10.2025 г., с която заявява, че поддържа жалбата по начина, по който е формулирана като посочва, че последващият акт на администратора за прекратяване на административното производство е без правно значение. В оспореното определение е посочено правно основание чл. 197 и сл. от АПК, тъй като първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с жалба срещу акта за прекратяване на административното производство. При тези данни настоящият тричленен съдебен състав на Пето отделение на Върховния административен съд намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването. Тълкувателно решение № 2 от 24.03.2021 г. по т. д. № 10/2019 на ОСС на ВАС, съгласно което не е допустимо обжалването на определението по чл. 200, ал. 1 от АПК от административния орган, издател на акта, не е приложимо в конкретния случай, доколкото първоинстанционният съд в противоречие с диспозитивното начало е изменил предмета на спора, като е извършил недопустима подмяна на предмета на спора. Постановено е определение по жалба, каквато не е подавана. Тъй като административният съд е правораздавателен орган, който упражнява правомощия при иницииране, каквото в случая не е налице, определението се явява недопустимо. По делото е предявена жалба срещу посочено в жалбата и уточнението писмо от 28.07.2025 г. Дали същата е допустима и/или неоснователна е въпрос, по който съдът дължи произнасяне. Като е подменил предмета на спора съдът е постановил недопустим съдебен акт и в случая няма никакво значение, че се е позовал на хипотезата на чл. 197 от АПК, каквато не е налице. Да се приеме друго би означавало съдът да не се произнесе по жалба, с която е сезиран и да се приеме за допустимо съдът по своя инициатива да може да подменя предмет на спор и да се произнася във вреда на ответната страна, в случая администратора на лични данни / виж Опр. № 2059/ 23.02.2016 г. по адм.д.№ 313/ 2016 г. по описа на трето отд., Опр. № 8482/ 4.10.2022 г. по адм.д.№ 8423/ 2022 г. по описа на пето отд., Опр. №12683/ 13.12.2021 г. по адм.д.№ 11791/2021 г. по описа на седмо отд. и др., всички на ВАС/. На основание чл. 236, във връзка с чл. 221, ал. 3, предложение второ от АПК, делото следва да се върне на първоинстанционния съд АССГ за продължаване на съдопроизводствените действия. Предвид чл. 218, ал. 2 във вр, с чл. 236 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. По делото има претенции за разноски. На основание чл. 226, ал. 3 във вр, с чл. 236 от АПК въпросът за разноските пред настоящата инстанция следва да се реши от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение