Определение № 154 от 27.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4339/2015 г.

Постъпила е частна жалба вх. № 4315 от 18.04.2017 г., наречена „отговор”, подадена от Л. П. П., против определение № 69 от 20.03.2017 г. по ч.гр.д. № 4339/2015 г. на ВКС, І г.о. С разпореждане от 19.04.2017 г. същата е оставена без движение и са дадени указания на жалбоподателя в едноседмичен срок да отстрани нередовността й като представи доказателства за платена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 15 лева; указани са и неблагоприятните последици от неизпълнението. Разпореждането е съобщено лично на жалбоподателя Л. П. П. на 16.05.2017 г., видно от приложено съобщение. До изтичането на определения срок - 23.05.2017 г., вторник, присъствен ден, както и до момента, нередовността не е отстранена. Съгласно чл. 71, ал. 1 ГПК по водене на делото се събират държавни такси, в разпоредбата на чл. 73, ал. 1 ГПК същите са определени като прости и пропорционални, а в разпоредбата на чл. 73, ал. 3 ГПК законодателят е предвидил държавната такса да се събира при предявяването на искането за защита. Държавната такса за разглеждане на всяка една подадена частна жалба по гражданско дело е определена с разпоредбата на чл. 19 Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК в размер на 15,00 лв. Съгласно чл. 275, ал. 2 ГПК по отношение на частните жалби се прилагат разпоредбите на чл. 259, ал. 2-4, чл. 260, чл. 261, чл. 262 и чл. 273 ГПК, следователно на основание чл. 261, т. 4 ГПК към частната жалба се прилага документ за внесена държавна такса. В случай, че такъв не е приложен, съдът на основание чл. 262, ал. 1 ГПК съобщава на жалбоподателя да отстрани констатираната нередовност. Неизпълнение на дадените указания е основание за връщане на жалбата – чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК. Съобразно горното подадената от Л. П. П. частна жалба, наречена „отговор“ с вх. №4315 от 18.04.2017 г. следва да бъде върната на основание чл. 275, ал.2 във вр. с чл.262, ал.2, т. 2 ГПК. Водим от гореизложеното съдът