Определение № 26 от 26.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 1933/2020 г.

Производството е по чл. 282, ал. 5 от ГПК. Предявено е пред ВКС искане, формулирано в молба вх. № 69350/06.12.2021 г., от „Първа инвестиционна банка“ АД чрез адв. Б. Б. за освобождаване на внесената от молителя, на основание чл. 282, ал. 2 от ГПК парична гаранция в размер на 220 281,86 лв. Моли да му бъде върната посочената сума като бъде преведена по сметката, от която е наредена. Постъпило е становище от „Кента Омуртаг“ АД чрез адв. Т. Г., с което заявява, че е получил по реда на принудителното изпълнение по образувано изпълнително дело № 2027900401145 сумите, които са предмет на въззивното решение, на основание издадени изпълнителни листове. Сочи, че е налице цялостно погасяване на задълженията и не възразява постъпилата сума, представляваща гаранция за спиране изпълнението на въззивното решение, да бъде върната. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С определение № 243 от 30.07.2020 г. по ч.т.д. 1255/20 г. по описа на ВКС, I ТО, Върховният касационен съд на Р България е спряно изпълнението на решение № 1477 от 07.07.2020 г. по т.д. 4674/19 г. по описа на Софийски апелативен съд. Видно от това определение, че размерът на гаранцията е 220 281,86 лв., представляваща присъдените главница и мораторни лихви. Видно от удостоверение, издадено от счетоводството на Върховния касационен съд на България, че сумата от 220 281,86 лв. е внесена от „Първа инвестиционна банка“, постъпила по сметката на обезпечения на ВКС на 27.07.2020 г. и е налична към 13.12.2021 г. по същата сметка. В настоящия случай, с определение№ 60 446/27.07.2021 г. не е допуснато касационното обжалване на решението на Софийски апелативен съд. Видно от приложеното към молбата на банката придружително писмо и разпореждане за приключване на изпълнението, на основание чл. 433, ал. 2 от ГПК, издадени по изп.д. 2020 [ЕГН], протокол № 2219/26.08.2021 г. на ЧСИ М., че изпълнителното дело е приключено на основание чл. 433, ал. 2 от ГПК и задължението на „Първа инвестиционна банка“ АД е изпълнено и разноските по изпълнението са събрани. Предвид посоченото правно основание, а именно чл. 433, ал. 2 от ГПК, настоящият съдебен състав приема, че изпълнителното производство е прекратено поради изпълнение на задълженията. Видно от удостоверение от счетоводител на ВКС, издадено на 13.12.2021 г., внесената сумата 220 281,86 лв – парична гаранция е налична. Не е налице хипотезата на чл. 82 от ГПК. Срокът, предвиден в чл. 82 от ГПК започва да тече от изискуемост на вземането. Изискуемостта на вземането за връщане на внесена гаранция по делото възниква с влизане в сила на съдебното решение. Решението е влязло в сила на 27.07.2021 г. Искането е отправено на 06.12.2021 г., към който момент не е изтекъл предвидения в чл. 82 от ГПК едногодишен срок. Предвид данните от изпълнителното дело, както и изразеното становище от „Кента Омуртаг“ АД чрез адв. Г., настоящият съдебен състав намира, че молбата е основателна. Нормата на чл. 282, ал. 5 от ГПК предвижда освобождаване на внесената гаранция, на основание чл. 282, ал. 2 от ГПК, в случаите когато искът е отхвърлен или е прекратено производството по делото. Но предвид предназначението на гаранцията – да се спре изпълнението на въззивното решение, така както е разяснено в т. 3 от Тълкувателно решение 6 от 23.10.2015 г. по тълк.д. 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС, внесеното обезпечение е предназначено за удовлетворяване на признатото с решението парично притезание, респ. за обезщетяване на вредите когато касационното обжалване не бъде допуснато или обжалваното въззивно решение бъде оставено в сила. В случая кредиторът е получил присъдените му суми, за което изрично е признал в изразеното в настоящето производство становище, следователно вземането му е погасено, поради което внесената гаранция следва да се освободи и преведе по сметка на вносителя, посочена от него като сметката, от която е наредена. С оглед данните по делото (ч.т.д. 1255/20 г., ВКС, II ТО), по което е постановено определение за спиране изпълнението на въззивното решение, а именно – платежно нареждане за превод по сметка на ВКС на посочената сума, ще следва от него да се вземат данните за банковата сметка на молителя „Първа инвестиционна банка“ АД, имащ право да получи сумата, внесена от него като гаранция, на основание чл. 282, ал. 2 от ГПК. Така мотивиран Върховният касационен съд на Р България