Решение № 2516 от 09.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7344/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба, подадена от Л. М. Я., чрез адвокат Л. Казанлиев, против решение № 10576/26.03.2025 г., постановено по адм. дело № 7428/2024 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлен искът му с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) против Министерство на иновациите и растежа (МИР), за заплащане на сума в размер на 5 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконосъобразен акт на министъра на иновациите и растежа – отменена заповед за уволнение № ЧР-МИР009/01.03.2022 г. на министъра на иновациите и растежа. Излагат се доводи за неправилност, незаконосъобразност на съдебното решение, като постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон. Моли да бъде отменено, като бъде постановено друго по същество на спора, с което се уважи предявеният иск. Претендира разноски. Ответникът по касация – Министерство на иновациите и растежа, в представен писмен отговор, счита касационната жалба за неоснователна и недоказана. Моли същата да бъде отхвърлена, съответно да бъде оставено в сила оспореното решение. В съдебно заседание ответникът се представлява от чрез гл. юрк. Янкова, която поддържа подадения писмен отговор и оспорва касационната жалба. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура излага доводи за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по искова молба на Л. М. Я. против Министерство на иновациите и растежа за заплащане на сума в размер на 5 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, от незаконосъобразен акт, представляващ Заповед за уволнение № ЧР-МИР-009/01.03.2022г. на Министъра на иновациите и растежа, отменена с влязло в сила Решение по адм. дело № 2831/2022г. по описа на АССГ, потвърдено с Решение № 2976 от 21.03.2023г. по адм. дело № 6906/2022г. на Върховен административен съд (ВАС), за периода от 01.03.2022г. 21.03.2023 г. От фактическа страна от първостепенния съд е установено, че до 30.10.2021г. Л. М. Я. е заемала длъжността „старши експерт“ в отдел „Управление на риска, контрол и сигурност“ на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ към Министерство на икономиката (МИ). След изменението на поименно разписание на длъжностите в МИ в сила от 01.11.2021г., ищцата е преназначена на единствената длъжност „старши експерт“ в отдел „Изпълнение на проекти“ в сектор „Процесуално представителство“ към МИ, която изпълнява до 28.02.2022г. включително. Впоследствие, със заповед № ЧР-МИР-009/01.03.2022г. на министъра на иновациите и растежа, служебното правоотношение на ищцата е прекратено, като от същата дата влиза в сила Постановление № 20 на Министерския съвет от 25 февруари 2022г. за приемане на Устройствени правилници на Министерството на икономиката и индустрията и на Министерството на иновациите и растежа, с което е определено разделянето на функционалните задължения между двете нови министерства и техните дирекции. С решение № 2976/21.03.2023г. на Върховния административен съд (ВАС) по адм. дело № 6906/2022 г. е потвърдено решение № 3847/10.06.2022г. на АССГ, с което е отменена заповед № ЧР-МИР-009/01.03.2022г. на министъра на иновациите и растежа. На 04.03.2022г. Я. е подписала трудов договор № ЧР-МИР-296/04.03.2022г., в сила от 07.03.2022г., с Министерство на иновациите и растежа за длъжността „сътрудник по управление на европейски проекти и програми“ в отдел „Законосъобразност на процедури и процесуално представителство“. Първоинстанционният съд е установил и обсъдил подробно посочената фактическа обстановка по случая въз основа на писмените и гласните доказателства в преписката по делото. Съдът е счел искът за допустим. Приел е, че са налице първите две предпоставки за ангажиране на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ на ответника, с изключение на доказването и настъпването на реално претърпени вреди, за да се определи техния паричен еквивалент. Съдът е отбелязал, че оставането без доходи за период от четири работни дни не доказват твърдените „страдания, силен стрес, постоянно чувство за несигурност на работа и уронване на авторитета ѝ пред колегите и близките ѝ”. Решението е валидно, допустимо и правилно. Административен съд София-град е обсъдил събрания по делото доказателствен материал, въз основа на него е формирал напълно обосновани изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, според който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл.203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определените от законодателя кумулативно налични предпоставки. Правилно АССГ е отхвърлил като неоснователна и недоказана претенцията на Л. М. Я. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000 лв., изразяващи се в страдание, стрес, загуба на апетит, сърцебиене, в периода от 01.03.2022 г. до 21.03.2023 г., т.е. от постановяването на незаконосъобразния акт до отмяната му с влязло в сила съдебно решение, в резултат на незаконосъобразното прекратяване на служебното ѝ правоотношение. Видно от събраните по делото писмени и гласни доказателства, недоказано по делото остава самото реално настъпване на тази част от твърдените неимуществени вреди, изразяващи се в негативна промяна на физическото здраве на Я., тъй като ако ищцата е изпитала чувство на потиснатост и депресия, то е било след прекратяването на трудовото ѝ правоотношение, т.е. от 01.03.2022 г. На 04.03.2022 г. тя е назначена по трудово правоотношение, като нетното ѝ възнаграждение по сключения трудов договор е било по-голямо от нетното ѝ възнаграждение по прекратеното служебно правоотношение, което не би могло да доведе до финансови затруднения. В тази връзка, видно от доказателствата по делото и свидетелските показания, които не се оспорват, притеснението на служителите е било в рамките на разбираемото притеснение, доколкото при преобразуването на една администрация би могло да е налице дискомфорт във всеки служител за работното му място като нещата са се успокоили, когато са връчени заповедите за преназначаване в Министерството на иновациите и растежа. В исковия процес по ЗОДОВ върху ищеца лежи доказателствената тежест и той, при условията на пълно и главно доказване с всички допустими по ГПК и АПК доказателства и доказателствени средства, следва да установи по безспорен и категоричен начин твърдените в исковата молба обстоятелства и факти. Настоящият касационен състав на ВАС намира, че ищцата не се е справила с доказателствената тежест и не е доказала по несъмнен и категоричен начин настъпването на по-голямата част от твърдените неимуществени вреди и най-вече, наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между евентуално настъпили такива и отменената като незаконосъобразна заповед за уволнение. Неоснователно е твърдението в касационната жалба за допуснати от АССГ съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С оглед гореизложеното касационната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а съдебното решение като правилно – да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ и чл. 24 от Наредбата за правната помощ следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на евровата равностойност на 100 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд