Определение № 1915 от 14.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4877/2025 г.

Производство по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на ответника И. С. Н., чрез адв. Н. Б. /надлежно упълномощен/, срещу определение № 3017 от 13.11.2025 год., постановено по ч. гр. дело № 2238/2025 год. по описа на Апелативен съд – София, 12 граждански състав, с което е оставено без уважение искането по чл. 248, ал. 1 ГПК на И. С. Н., обективирано в молба с вх. № 24965 от 24.09.2025 год., за допълване на постановеното по посоченото дело определение № 2198 от 26.08.2025 год. в частта му за разноските за адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно, тъй като е постановено при допусната грешка по вина на съдебната администрация – отговор на частната жалба и пълномощно били представени, но същите останали прикрепени към кориците на първоинстанционното дело. Страната не следвало да носи последиците от тази грешка. В т. 8 от подадения отговор на частната жалба срещу определението на СГС за прекратяване на делото по установителния иск за нищожност и за осъдителния иск за вреди се съдържало искане за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство при условията на чл. 38, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 3 ЗА. Представен бил и списък по чл. 80 ГПК. Материалният интерес по делото бил в размер на 67 060.50 лв., като минималният адвокатски хонорар, дължим на адвоката за представителство по всеки един от предявените искове по делото за всяка една съдебна инстанция, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №1 от 09.07.2004 год., възлизал на 6 015 лв. /без ДДС/. Възнаграждение се дължало за всеки един от предявените кумулативни искове. Справедливо било съдът да изложи конкретни мотиви и да определи приемането на определен размер за възнаграждение относно всеки един от предявените кумулативно съединени искове. Практиката на СЕС, обективирана в решение от 25.01.2024 год. по дело С-438/2022, не изключвала нормативното приложение на съда относно обвързващата го правна норма на правилото на чл. 2, ал. 5 от посочената наредба. От друга страна, следвало да се има предвид, че това решение било постановено от СЕС за защита конкуренцията между юридически лица, каквато защита на юридически лица в случая не била налице, както и че понастоящем правната уредба била променена и минимални адвокатски възнаграждения не били предвидени нормативно. Ответните страни по частната жалба Е. И. Х. и В. В. Х. не са депозирали писмен отговор. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след като взе предвид доводите на частния жалбоподател и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и срещу подлежащ на инстанционен контрол по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК акт на въззивен съд, постановен в производство по чл. 248 ГПК /чл. 248, т. 24 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 год. на ВКС по тълк.дело № 6/2012 год., ОСГТК/, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С определение № 2198 от 26.08.2025 год., постановено по ч. гр. дело № 2238/2025 год. по описа на Апелативен съд – София, 12 граждански състав, поправено с определение № 1318 от 13.11.2025 год. /наименовано „решение“/, е оставена без уважение частната жалба жалба с вх. № 82568 от 07.07.2025 год. на ищците Е. И. Х. и В. В. Х. срещу определение № 11432 от 12.06.2025 год., постановено по гр. дело № 13606/2023 год. по описа на Софийски градски съд, с което исковата молба е върната на основание чл. 130 ГПК. Сезиран своевременно с молба по чл. 248 ГПК от ответника И. С. Н., Апелативен съд – София е постановил обжалваното с частната жалба определение /предмет на настоящото производство/, с което е оставил без уважение искането за допълване на определение № 2198 от 26.08.2025 год., поправено с определение № 1318 от 13.11.2025 год. /наименовано „решение“/, в частта му за разноските. За да се произнесе в посочения смисъл въззивният съд е приел, че отговор на частната жалба не е бил подаван от ответника И. С. Н., респ. от пълномощника му адв. Н. Б., като не е представено пълномощно, респ. договор за правна защита и съдействие, както и списък на разноските по чл. 80 ГПК. Обжалваното определение е правилно като краен резултат. Според последователната практика на ВКС, израз на която са определение № 463 от 07.10.2013 год. на ВКС по ч. гр. дело № 5009/2013 год., І г. о., ГК, определение № 67 от 03.02.2016 год. на ВКС по ч. т. дело № 3465/2015 год., ІІ т. о., ТК, определение № 23 от 15.01.2019 год. на ВКС по ч. гр. дело № 4577/2018 год., ІІІ г. о., ГК, определение № 60432 от 24.11.2021 год. на ВКС по ч. т. дело № 1999/2021 год., ІІ т. о., ТК, определение № 60317 от 29.09.2021 год. на ВКС по ч. т. дело № 1754/2021 год., І т. о, ТК, определение № 60447 от 14.12.2021 год. на ВКС по ч. т. дело № 2457/2021 год., I т. о., ТК, определение № 2521 от 18.09.2023 год. на ВКС по ч. гр. дело № 2526/2023 год., II г. о., ГК и др., ответникът има право на разноски при отхвърляне на иска и при прекратяване на делото – чл. 78, ал. 3 и 4 ГПК. В посочените хипотези правото на разноски възниква като закономерна последица от участието на ответника в съдебен процес, иницииран с неоснователен или недопустим иск, за защита срещу който са извършени разноски. Последните обаче следва да са направени след получаването на препис от исковата молба и преди прекратяване на делото. Направените преди получаване на препис от исковата молба и след прекратяване на делото разноски не се дължат, тъй като са направени без основание и не по повод на делото, тъй като до датата на получаване на препис от исковата молба и след прекратяване на делото, ответникът няма основание да ангажира адвокат и да прави разноски за процесуалната си защита по делото. Извън тези случаи са хипотези, когато: 1/ на ответника е връчен препис от постановен съдебен акт, предхождащ прекратителното определение, и същият е проявил активно процесуално поведение, като е изразил становище; извършените във връзка с тези действия разноски следва да бъдат възмездени; 2/ независимо от връчването на книжа, които не подлежат на връчване /препис от частната жалба в противоречие с разпоредбата на чл. 130 ГПК/, ако разноските са направени по повод на недопустими искови претенции и във връзка с предоставена от съда възможност за защита, няма законово основание да се отрече правото на ответника да ги получи. В разглеждания случай с определение № 11432 от 12.06.2025 год., постановено по гр. дело № 13606/2023 год. по описа на Софийски градски съд, е върната исковата молба на Е. И. Х. и В. В. Х. на основание чл. 130, изр. 1 ГПК, поради недопустимост на предявените искове. Съгласно чл. 130, изр. 2 ГПК, против връщането на исковата молба може да се подаде частна жалба, от който препис за връчване не се представя. Видно е от данните по делото, че препис от подадената от ищците частна жалба с вх. № 82568 от 07.07.2025 год. не е бил връчван на ответника И. С. Н., нито на същия са давани от съда указания и възможност за вземане на становище и предприемане на действия за защита. Въпреки това ответникът е подал отговор на частната жалба с вх. № 85096 от 14.07.2025 год., подаден чрез Единния портал за електронно правосъдие /ЕПЕП/ на 13.07.2025 год., към който е приложил пълномощно без дата, обективиращо и договор за правна защита и съдействие, според който процесуалното представителство се осъществява при условията на чл. 38, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 3 ЗА /понастоящем същите са прикрепени на гърба на предната корица на първоинстанционното дело/. Настоящият съдебен състав намира, че доколкото подаването на отговор на частната жалба не е във връзка с предоставена от съда възможност за защита по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК, то няма законово основание да се признае правото на адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство, независимо от това, че частната жалба на ищците е оставена без уважение. Следователно не са налице предпоставките за допълване на определение № 2198 от 26.08.2025 год., постановено по ч. гр. дело № 2238/2025 год. по описа на Апелативен съд – София, 12 граждански състав, поправено с определение № 1318 от 13.11.2025 год. /наименовано „решение“/, в частта му за разноските. Ето защо обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение,