Определение № 10454 от 28.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10298/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на Сдружение "Български хелзинкски комитет", чрез адв. Качунова, против определение № 24546 от 16.07.2025г. постановено по адм. дело № 6530/2025г. по описа на Административен съд София - град. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението. Претендира се отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – министър на образованието и науката, чрез процесуален представител държавен експерт Спасов в писмено възражение, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Моли оспореното определение като правилно да остане в сила. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил без разглеждане жалбата на Сдружение "Български хелзинкски комитет" против писмо изх. № 1104 - 10/03.06.2025 г. на министъра на образованието и науката и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорването е недопустимо, тъй като процесното писмо не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, нито обективира изричен отказ да се издаде индивидуален административен акт по чл.197 АПК. Според мотивите в оспореното определение, писмото не съдържа властническо волеизявление на административен орган, има само уведомителен характер, относно приложимата нормативна уредба по въпроса и не създава права и задължения, нито нарушава законни интереси на жалбоподателя. Така постановеното определение е правилно. Оспореното писмо на министъра на образованието и науката е изготвено в отговор на писмо изх. № А - 071/14.05.2025г. от Р. С., съпредседател на БХК с изразено несъгласие от писмо изх. №1104 -5/07.04.2025г. на зам. министър Е. Л., като съдържа оплаквания за поставени ограничения и забрана на екип на БХК да посещава помещения, в които ученици пребивават и нощуват и дава възможност за разговор с непълнолетни лица само с писмено разрешение на родители или настойници. Искането до министъра е отново да бъде разрешено на БХК да получи възможност да разговоря с децата от ВУИ, за да предизвика или участва в обществения дебат за правата на децата в тези институции, без да е нужно съгласие на родители и настойници. В писмото на министъра на образованието и науката, съпредседателя на БКХ е уведомен, че всички институции и организации, в това число и БХК, посещават ВУИ и СПИ при спазване на разпоредбите на Закона за закрила на детето и Правилника за устройство и дейността на възпитателните училища - интернати (ВУИ) и социално - педагогически интернати (СПИ), както и на разписаните процедури от ДАЗД, които са залегнали в правилника за устройството и дейността на ВУИ и СПИ. Законосъобразен е извода на съда, че оспореното писмо няма характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, подлежащ на съдебен контрол. Видно от съдържанието на писмото, жалбоподателят е уведомен, относно приложимите законови разпоредби при извършване на посещение в институции за деца с противообществени прояви във връзка с осъществяван от жалбоподателя мониторинг на правата на децата във ВУИ и СПИ, както и условията, при които следва да се проведе това изследване. Безспорно е, че писмото не съдържа властническо волеизявление, а има само уведомителен характер. Това писмо е поредното от водената кореспонденция между БХК и министъра на образованието и науката, началото на която е поставено с писмо от 19.09.2024г. до министъра с искане за съдействие за осъществяване на изследване в институциите за деца с противообществени прояви и искане за осигуряване на достъп на представители на БХК до ВУИ и СПИ за посещение на всеки един от интернатите за събиране на необходимата информация от най - много източници и описване наблюденията в доклад. С предходно писмо изх. №1104 - 11/31.10.2024г. на зам. министър на образованието и науката е изразено становище, че МОН не възразява БХК да направи своето проучване във ВУИ и СПИ като са посочени приложимите разпоредби, които следва да се спазват при посещение в тези институции. При тези данни и с оглед изложеното съдържание на писмото, правилно съдът е приел, че то не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК и не е годен за оспорване по съдебен ред акт. Правилен е и извода на съда, че писмото не създава права и задължения, нито нарушава законни интереси на жалбоподателя, същото има само уведомителен и съгласувателен характер. С последното искане от 14.05.2025г. по което е изготвено и оспореното писмо, жалбоподателят е поискал от министъра на образованието и науката да получи възможност да разговаря с децата от ВУИ, без съгласие на родители и настойници/попечители, като пренебрегне приложимите законови разпоредби на чл.46а от ПУДВУИ, чл.11 от Закона за закрила на детето, което действие би било изцяло по преценка на министъра. Видно от съдържанието на отправеното искане от 14.05.2025г. то не съставлява такова за издаване на индивидуален административен акт, а искане за разговор с деца от ВУИ, без съблюдаване на приложимите законовите разпоредби. Оспореното писмо не инкорпорира властническо волеизявление и от него не произтичат непосредствени правни последици, които да легитимират правния интерес на жалбоподателя от търсената съдебна защита. Преценявайки характера и правната природа на обжалваното писмо, съдът намира, че обективираното в него волеизявление не притежава белезите на индивидуален, общ или нормативен административен акт, който да подлежи на съдебен контрол по реда на АПК. Наличието на годен за оспорване административен акт е процесуална предпоставка за образуване на административно производство от категорията на абсолютните, а липсата му води до недопустимост на съдебно - административното производство по силата на чл. 159, т. 1 АПК. По изложените съображения оспореното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1 - во, пр. 1 - во, във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,