Определение № 70 от 19.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2814/2019 г.

Производство по чл. 248, ал. 1 ГПК. Образувано по молба вх. № 2414/11.03.2020 г. заявена от Д. Д. чрез адв. А. Д. от САК, Б. А. чрез адв. О. Д. - САК, Г. З. чрез адв. И. Х. - САК и Н. З. чрез адв. Р. Н. – Д. - САК с искане за изменение на Определение № 45/03.02.2020 г. по гр.д. № 2814/2019 г. на ВКС – II г.о. по чл.288 ГПК, в частта му за разноските, като се иска да бъдат присъдени на ответниците по касация сторените от тях в касационното производство разноски в размер на 375 лв ./триста седемдесет и пет лева/. В срока по чл.248, ал.2 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна Т. С. и Я. С. чрез адв. П. П. - САК в който се излагат съображения за неоснователност на претенцията за разноски. Върховния касационен съд - състав на второ отделение на гражданската колегия като разгледа молбата и съобрази закона, намира: Съгласно разпоредбата на чл. 81 ГПК всяка страна по делото има право на разноски за съответната инстанция, съобразно изхода на спора – т. е. възможността да се реализира правото на разноски за съответната съдебна инстанция винаги е обусловено от постановения правен резултат по делото. Данните по делото сочат, че с Определение № 45 от 03.02.2020 година, по настоящото дело, настоящият състав на ВКС не допуска касационно обжалване по касационна жалба вх. № 40301/25.03.2019 г. на Т. С. и Я. С., заявена през процесуалния им представител адв. П. П. - САК на въззивно Решение № 1112 от 15.02.2019 година, постановено по в.гр.д. № 8652/2017 година на Софийския градски съд, а с диспозитива на съдебния акт са присъдени разноски на ответниците в размер на 500 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК в хипотезите на необжалваем съдебен акт, съдът по искане на страната може сам да допълни или измени постановеното от него решение в частта за разноските. Искането следва да се заяви в месечен срок от обявяване на необжалваемия съдебен акт. Законодателят с производството по чл. 248, ал. 1 ГПК установява две хипотези – при заявено искане за допълване на съдебното решение и при искане за изменение на произнесеното решение в частта за разноските. Съобразно разясненията по т. 14 на ТР 6/2012 г., прието на 6.11.2013 година на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че " съдебният акт, който не подлежи на обжалване, не се съобщава на страните, поради което те сами следва да се погрижат, за да узнаят съдържанието му ", т. е. е установен преклузивен едномесечен срок, който срок започва да тече именно от датата на обявяване на необжалваемия съдебен акт, чието допълване респективно изменение се иска. В настоящия случай, Определение № 45 по гр.д. № 2814/2019 г. е постановено по чл. 288 от ГПК, чието изменение се иска, е постановено на 03.02.2020 г. Едномесечният преклузивен срок по чл. 248, ал. 1 от ГПК е изтекъл на 04.03.2020 г. (сряда), а молбата по чл. 248 ГПК е депозирана на 11.03.2020 г. - седмица след изтичането на срока. С оглед горното, подадената молба по чл. 248, ал. 1 от ГПК, като просрочена, се явява процесуално недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия