Определение № 171 от 04.04.2025 г. на ВКС по н. д. № 327/2025 г.

Производството е с правно основание чл. 43, т.3 от НПК. Образувано е съдебно производство - НЧХД № 20252330200149/2025г., по описа на Районен съд - Ямбол, по подадена тъжба от Д. М. Д. срещу П. В. Ч. с обвинение за извършено деяние по чл.130, ал. 2 от НК. С определение № 269 / 31.03.2025г. на председателя на РС - Ямбол съдебното производство е прекратено и делото е изпратено на ВКС за определяне на друг еднакъв по степен съд, тъй като поради депозирани отводи на единадесетте съдии по щат, в първостепенният съд не може да бъде образуван съдебен състав. Като основание за отвеждане на всички съдии е посочено като основание нормата на чл.29, ал.2 от НПК, предвид на обстоятелството, че частният тъжител е адвокат в съдебния район и бил в колегиални отношения с отвелите се. Установеното обстоятелство - липсата на достатъчно съдии по щат, които да разгледат делото, налага съставът на Върховния касационен съд да реши делото да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд на основание чл.43 т.3 от НПК. Предвид констатираната обективната невъзможност за разглеждане на подадената жалба, касационният състав счете, че следва делото да се разгледа от друг съд, който е равен по степен на Районен съд - Ямбол. Това следва да е Сливенски районен съд, който е близо географски и няма да се налагат значителни транспортни разходи по делото. Следва да се отбележи, че посочената причина за отвод на съдиите от съдебния район не може да бъде приета за основателна. По силата на възприетата логика, частният тъжител не би могъл да упражнява професията си в района по делата, в които участва, което представлява абсурдна правна позиция. Така или иначе, въпреки нелогичното процесуално поведение на съдиите от Ямболски районен съд, съставът на ВКС е длъжен да се съобрази с вече установилата се обективна невъзможност за разглеждане на делото в този съдебен район. Водим от горното и на основание чл. 43, т. 3 от НПК, ВКС, I НО,