Определение № 1858 от 25.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1451/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на началник – отдел „ИИБЕ“ при СО – Район „Сердика“, чрез гл.юрк. Н. Петрова като процесуален представител, против определение № 23582 от 14.11.2024г., постановено по адм.д. № 10824 по описа за 2024г. на Административен съд - София – град. Моли обжалваното определение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Излага подробни доводи в частната жалба, с които обосновава правния си интерес. Ответникът – началникът на РДНСК – София, чрез гл.юрк. С. Младенова като процесуален представител, изразява становище за неоснователност и недоказаност на частната жалба. Моли за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, второ отделение, приема частната жалба за процесуално недопустима като просрочена по следните съображения: От приложената по делото разписка се установява, че съобщението до жалбоподателя за постановеното определение ведно с препис от същото е получено на 20.11.2024 г. и срокът за обжалването му изтича на 27.11.2024г. - сряда (присъствен ден). Съгласно чл. 230 АПК частната жалба се подава в 7-дневен срок от деня на съобщението на определението или разпореждането. Частната жалба е подадена на 28.11.2024г., т.е. 1 ден след срока по чл. 230 АПК. Срокът е преклузивен и пропускането му погасява правомощието да се извърши валидно процесуалното действие обжалване. В тази връзка се явява неоснователен изложения в частната жалба довод същата да не се приема за просрочена, тъй като процесуалния представител с пълномощно №РСР24-КО17-8/11.03.2024 г. е бил във временна нетрудоспособност, за което е приложено като доказателство болничен лист № Е20243192696. Жалбоподателят не е поискал възстановяване на срока на основанието и по реда на чл. 161 АПК. Видно от изложеното и съдържанието на разпоредбата на чл. 213а АПК, освен възможността нередовността на жалбата да бъде установена непосредствено след подаването й, законодателят е предвидил възможност тя да бъде установена и в един по-късен момент, а именно – след връчването на препис от жалбата на насрещните страни и изпращането на делото във ВАС. Тази хипотеза е осъществена на практика в настоящия случай. С оглед изложеното и на основание чл. 213а, ал. 6, т. 2 предложение второ АПК частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане и производството по делото следва да бъде прекратено. При този изход на спора и направеното от ответника своевременно искане за присъждане на разноски следва да се осъди СО – Район „Сердика“ да заплати на РДНСК – София сумата от 100 (сто) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Първоинстанционният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила, като е изпратил на началникь на РДНСК – София частната жалба на началник – отдел „ИИБЕ“ при СО – Район „Сердика“ - за подаване на отговор, без да са били налице условията по чл. 213а, ал. 4 АПК (частната жалба е била нередовна). Получавайки препис от частната жалба насрещната страна е депозирала възражение, като е направила разноски за изготвянето му. По изложените съображения, Върховният административен съд, второ отделение,