Определение № 691 от 04.03.2025 г. на ВКС по т. д. № 2726/2024 г.

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на адв. П. К., в качеството й на процесуален представител на М. Х. З., срещу определение № 341/03.10.2024 г. по в.т.д. № 144/2024 г. на Апелативен съд Пловдив, с което е отказано да бъде изменено постановеното по делото решение в частта за разноските и увеличено определеното в полза на жалбоподателката възнаграждение по чл. 38 ЗАдв в общ размер от 9 420 лв. Жалбоподателят прави оплакване за неправилност на атакуваното определение с твърдения, че съдът е следвало да присъди възнаграждение съобразно редакцията на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 към 04.11.2022 г., тъй като устните състезания по делото са приключили на 12.10.2023 г. Заявява, че датата, на която е сключен договорът за правна защита и съдействие, е без значение. Моли определението да бъде отменено и вместо него постановено друго такова, с което да бъде присъдено възнаграждение в размер на 9 420 лв. с ДДС. Ответникът „ЗД „Бул Инс““ АД оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана да обжалва страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията за редовност, поради което е допустима. С атакувания съдебен акт въззивната инстанция е съобразила заявеното от процесуалния представител на насрещната страна в писмена молба възражение срещу размера на исканото адвокатско възнаграждение и постановеното от СЕС решение по дело С-438/24 г., с което е прието наличие на противоречие между Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и правото на ЕС, в частност чл. 101, § 1 от ДФЕС поради ограничаване на конкуренцията без наличие на легитимни цели. Въззивният състав е счел, че не е длъжен да приложи минималните размери, предвидени в Наредба № 1/2004 г., а те следва да се ползват само като ориентир, като се има предвид не само имуществения интерес, респективно цената на иска, а и вида, фактическата и правна сложност на делото, извършените от процесуалния представител по чл. 38 ЗАдв. правни действия, продължителността на производството и фазата, на която то е приключило за страната и т. н. Като е преценил, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, както и, че повечето съдебни заседания пред окръжния съд са били извършени поради непредставяне от страна на адвокат К. още с исковата молба на всички доказателства, съдът е счел, че определеният с въззивното решение размер на възнаграждението от 4 528, 36 лв. с ДДС е справедлив и не следва да се изменя. Жалбата на адвокат К. е неоснователна. Обжалваното определение е постановено в съответствие с практиката на СЕС и тази на касационната инстанция, обективирана в определение № 563/11.03.2024 г. по ч. т. д. № 188/2024 г., II т. о., ТК. Задължителният характер на решението, постановено от СЕС, обвързва националния съд да откаже приложението на Наредба № 1/2004 г., вкл. когато страната не е подписала договор за адвокатски услуги, каквато е хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., както и при заварени от решението правоотношения между клиент и адвокат. Преценката на състава на апелативния съд относно критериите, които оказват влияние върху размера на адвокатското възнаграждение, са изцяло съобразени и с последваща практика на касационната инстанция - определение № 1806/28.06.2024 г. по ч.т.д. № 586/2024 г. на ВКС, II т.о., определение № 4888/29.10.2024 г. по ч.гр.д. № 3551/2024 г. на ВКС, I г.о. Въззивният състав е провел едно заседание, в рамките на което не са били събирани доказателства, а спорът не се отличава с голяма фактическа и правна сложност, които обстоятелства не предпоставят извод за увеличаване на определеното от апелативния състав възнаграждение в размер 4 528, 36 лв. с ДДС. Като правилно обжалваното определение следва да бъде потвърдено. С тези мотиви и на основание чл. 274, ал. 2, предл. 1 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС.