Определение № 287 от 26.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2072/2019 г.
ВКСIII гражданско отделение26.06.2019 г.докладчик Велислав Павков
Диспозитив
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 16.04.2019 г., постановено по гр.д.№ 4460/2018 г. от състав на АС – София. Определението е окончателно. Председател: Членове: 1. 2.
Мотиви
Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. Д. Д. против разпореждане от 16.04.2019 г., постановено по гр.д.№ 4460/2018 г. от състав на АС – София. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното разпореждане, е върната частната касационна жалба на „Булукрайн ММ” ООД, представлявано от М. Д., поради неизпълнение в срок на дадени от съда указания по отстраняване на констатирани нередовности по подадената частна касационна жалба. Частната касационна жалба е оставена без движение с разпореждане от 19.02.2019 г., като на жалбаподателя е указано да внесе държавна такса по сметката на ВКС и да представи доказателства, че самият той притежава юридическа правоспособност или да се подпише частната касационна жалба от адвокат – пълномощник. Жалбоподателят е поискал продължаване на дадения срок за отстраняване на нередовностите по частната касационна жалба, с молба от 07.03.2019 г., като съдът е продължил срока, с 15 дни, считано от датата, на която изтича първоначално дадения срок – 05.03.2019 г., като след изтичането на продължения срок и липсата на доказателства за отстраняване на нередовностите, съдът е постановил обжалваното в настоящото производство разпореждане, с което е върнал частната касационна жалба. В частната жалба се твърди, че страната не е имала достъп до делото и не е била уведомена за постановеното разпореждане за продължаване на срока. По делото липсват данни страната да е била лишена от достъп до делото, т.е. страната да е правила опити да направи справка по делото и такъв да не е бил осигурен. Страната е длъжна сама да следи дали искането за продължаване на срока е уважено, или е отхвърлено. Актът на съда, с което се уважава или отхвърля искане за продължаване на срок, не подлежи на инстанционен контрол и не се съобщава на страната. Доводите в тази насока, че разпореждането, с което е продължен срока, не е съобщено на страната са неоснователни. Предвид изложеното, обжалваното разпореждане е правилно и следва да се потвърди. Водим от горното, състав на ВКС