Решение № 486 от 21.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 280/2010 г.

Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.2 във вр. с ал.1,т.1 ГПК по повод подадена частна жалба от Н. а. по п., в качеството й на правоприемник на А. за държавни вземания, с вх. №2134/04.03.2010 год. на Върховния касационен съд, срещу определение №121 от 12.02.2010 год. по ч.т.д. №88/2010 год. на ВКС, ІІ Т. О., с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима частната касационна жалба на А. за държавни вземания против определение №12789 от 05.11.2009 год. по ч.гр.д. №4417/2008 год. на Софийския градски съд, АО, ІІІ-А и ІІІ-ж състав, с което е потвърдено определение от 15.09.2009 год. по гр.д. №22387/2008 год. на Софийския районен съд, 38 състав, с което е допуснато обезпечение на иск с правно основание чл.254 ГПК, отм. за недължимост на сумата 6 648 лв. главница и сумата 4 763.71 лв. – лихва, предявим от Ж. И. П. срещу ДВ”З”, чрез налагане на обезпечителна мярка- спиране изпълнението по изп.д. №35 от 2008 год. по описа на СИС при РС гр. Д. до размера на сумата 11 411.71 лв. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено при наличие на всички основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. Частната жалба е неоснователна. Определенията на съда по обезпечение на иска/чл.396, 1 ГПК/, както и тези за отмяна на обезпечителните мерки/чл.402, ал.2 ГПК/ подлежат на двуинстанционно разглеждане. ВКС се произнася по тях само когато са постановени за първи път от въззивния съд, а не и при произнасянето му като втора инстанция по частни жалби срещу определения на първоинстанционния съд. С тези определения съдът не се произнася по същество на други производства по смисъла на чл.274, ал.3,т.2 ГПК, защото те имат привременен съпътсващ характер. Обезпечението на иска е средство за защита срещу евентуално осуетяване на съдебната защита на съдебно потвърденото или срещу съдебно отречено право. Характерът на това производство не е променен с влизане в сила на ГПК/ ДВ бр.59/20.VІІ.2007 год., поради което т.6 на ТР №1-2001 год. на ОС на ГК и ТК не е загубило сила. Прокламираното с нея двуинстанционно разглеждане на посочените по-горе определения на основание чл. 130, ал.2 ЗСВ е задължително за органите на съдебната власт. С нормата на чл.274, ал.3 ГПК изчерпателно са посочени определенията, които подлежат на касационно обжалване. По изложените по-горе съображения определенията на съда по обезпечение на иска, както и тези за отмяна на обезпечителните мерки, не са сред тях, поради което правилно съставът на ВКС, ІІ Т. О. е приел, че подадена частна касационна жалба е процесуално недопустима. Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд