Определение № 1447 от 08.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1041/2024 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по спор за подсъдност между Административен съд – София град (АССГ) и Административен съд Бургас (АС Бургас) относно определяне от Върховния административен съд (ВАС) на компетентния съд, който да разгледа жалбата на Н. Кононова, гражданин на Украйна с настоящ адрес в гр. Бургас срещу Заповед № ЗСПД/Д-А/18453 от 12.10.2023 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“ – Бургас. Видно от съдържанието й административният орган и основание чл. 10, ал. 5 от Закона за семейните помощи за деца и чл. 4, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗСПД, вр. с чл. 10а, ал. 5 и ал. 6 от ЗСПД е отказал отпускане на еднократна месечна помощ за две деца. От данните по делото се установява, че първоначално по подадената жалба от Н. Кононова против посочената заповед е образувано адм. дело №1983/2023 г. по описа на Административен съд Бургас. С Определение № 2756/02.11.2023 г. Административен съд Бургас е изпратил делото по подсъдност на Административен съд София – град, по съображения, че жалбоподателката е с постоянен адрес в чужбина, респ. няма постоянен адрес на територията на Република България. С Определение №871/24.01.2024 г. по адм. дело №10708/2023 г. Административен съд София – град приема, че в настоящия казус приложима е разпоредбата на чл. 133, ал. 2, изр. второ от АПК, определяща подсъдността през призмата на „всички останали случаи“. Съдът счита, че по делото образувано пред него липсват доказателства, които да сочат на извода, че лицето има постоянен адрес в чужбина, поради което компетентен да разгледа повдигнатия спор не е Административен съд София – град, а Административен съд Бургас, където е настоящият адрес на лицето. По подробно изложени в определението си съображения Административен съд София – град прекратява образуваното пред него административно дело и отнася спора за подсъдност до тричленен състав на Върховен административен съд. За да се мотивира в посочения смисъл Административен съд София – град е установил, че жалбоподателката е лице с предоставена временна закрила, съгласно легалното определение на чл. 1а, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) и понятието „адрес в чужбина“ е лишено от правен и фактически смисъл, поради което и не може да бъде меродавно за целите на съдопроизводството. АССГ се е позовал на нормите на ЗУБ относно издаването на регистрационна карта на лица с предоставена временна закрила (чл. 41, ал. 1, т. 5 от ЗУБ), както и на обстоятелството, че тази карта отразява само настоящия адрес на лицето и зоната, определени от председателя на Държавната агенция за бежанците – чл. 44, ал. 1, т. 11 от ЗУБ. Приел е, и че съгласно чл. 84 от ЗУБ, оспорването на актове по този закон се определя според настоящия адрес по регистрационна карта и тази разпоредба е приложима по отношение на всички хипотези на съдебен контрол. В случая за жалбоподателката няма налични данни да има постоянен адрес. След като подложи на преценка обстоятелствата по спора и приложимите разпоредби на чл. 133 от АПК, Върховният административен съд в настоящия тричленен състав намира, че компетентен да се произнесе по жалбата на Н. Кононова, гражданин на Украйна срещу Заповед № ЗСПД/Д-А/18453 от 12.10.2023 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“ – Бургас, е Административен съд Бургас. Мотивите на тричленния състав на Върховен административен съд са следните: Жалбоподателката е лице, на което е предоставена временна закрила. Единственият известен по делото адрес е този, посочен в нейната регистрационна карта, издадена от Държавната агенция за бежанците, а именно настоящият й адрес в гр. Бургас, [ж.к.]. Не са събирани доказателства за наличие на постоянен адрес, а този, сочен от жалбоподателката и по регистрационната карта, съвпада със седалището на подразделението на ДСП, длъжностно лице от което е постановило оспорвания отказ. В исторически аспект първоначалната редакция на АПК, ДВ. бр. 30 от 2006 г., регламентираше местната подсъдност, като се съобразяваше само със седалището на административния орган. Впоследствие нормативната уредба се измени в насока съдебните спорове да се разглеждат по постоянния или настоящия адрес, или седалището на жалбоподателя (ДВ, бр. 104 от 2013 г.) с цел удобство на гражданите и достъп до правосъдие. Въпреки, че в настоящата редакция на чл. 133, ал. 1 от АПК (ДВ, бр. 77 от 2018 г.) не присъства настоящият адрес, като критерий за определяне на местна подсъдност, в конкретния случай той е единственият наличен такъв и съвпада със седалището на органа, който е издал административния акт. Освен всичко изложено разпоредбата следва да се тълкува с оглед спецификата на статута на физическото лице – жалбоподател, а именно на чужденец, търсещ закрила на територията на Република България. Изложеното е в съответствие с основния принцип на административното производство по чл. 11 от АПК за бързина и процесуална икономия и обезпечава достъпа на страните до правосъдие. Мотивиран така и на основание чл. 135, ал. 4 и ал. 8 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,