Определение № 206 от 21.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 181/2011 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 предл.2 ГПК Образувано е по частната жалба на Н. Л. А. срещу Определение № 119 от 26.11.2010 год. по т.д.№ 421/2010 год. на състав на І т.о. на ВКС с което е оставена без разглеждане касационната и жалба против Решение № 291 от 11.09.2009 год. по ч.т.д.№ 205/2009 год. на Бургаския апелативен съд. За да остави без разглеждане частната жалба, съставът на І т.о. на ВКС е приел, че Н. Л. не е легитимирана да обжалва въззивния акт, поради обстоятелството, че е била заличена като ликвидатор и не представлява [фирма] (в ликвидация). Частната жалба е допустима по смисъла на чл.275 ал.1 ГПК. В нея се съдържа искане за отмяна на определението на І т.о., като се излагат доводи за неговата неправилност. Като взе предвид доводите по частната жалба и извърши проверка на атакувания съдебен акт, Върховният касационен съд приема за следното: Частната жалба е неоснователна. Настоящият съдебен състав счита, че крайният извод на състава на І т.о. за недопустимост на касационната жалба е правилен, макар и по различни съображения. Производството е по реда на чл.266 ал.4 ГПК. В качеството си на съд по седалището на [фирма] (в ликвидация), Бургаският окръжен съд е бил сезиран с искането на Х. К. в качеството му на съдружник, притежаващ 60/100 от капитала на дружеството за освобождаване на ликвидатора Н. А., считайки, че са налице важни причини по смисъла на закона. Първоинстанционният съд е постановил отказ за освобождаване на ликвидатора. Сезиран с частната жалба на молителя К., съставът на Бургаския апелативен съд е приел, че тя е основателна, освободил е ликвидатора А. и е назначил за ликвидатор Ж. В., неправилно посочвайки в диспозитива на решението, че то подлежи на обжалване. Становището на настоящия съдебен състав, че решението на Бургаския апелативен съд е необжалваемо, произтича от следното: Производството по чл.266 ал.4 ТЗ е охранително, а не исково и протича по правилата на Гл.LV ГПК. Освобождаване на ликвидатора респ. назначаване на нов ликвидатор е подлежащо на вписване обстоятелство – чл.266 ал.3 ТЗ, поради което отказът на Бургаския апелативен съд да допусне исканата промяна подлежи на обжалване по реда на чл.606 ГПК. Произнасянето на апелативния съд с което искането за вписване е уважено, съставлява положителен охранителен акт, не подлежащ на последващ контрол. За пълнота на изложението, ще следва да се отбележи и това, че поради обстоятелството, че производството по чл.266 ал.4 ТЗ не е исково, освободеният ликвидатор не е легитимиран да обжалва съдебния акт в това си качество, освен ако няма и качеството на съдружник или акционер, притежаващ 1/20 част от капитала и производството по чл.266 ал.4 ГПК да е образувано по негово искане. Т.е. той да притежава и процесуалното качество на молител по смисъла на чл.600 т.1 ГПК вр.чл.266 ал.4 ТЗ. Предвид на горното Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.